Пол Остър - Книга на илюзиите

Най-сетне Фрида слезе по стълбите и седна при нас на кухненската маса. Кончита миеше чиния на мивката (беше се качила на столче и тялото й на седемгодишно дете демонстрираше сръчността на възрастен) и в мига, в който видя Фрида, я посрещна с продължителен, питащ поглед, сякаш очакваше някакви инструкции. Фрида кимна, Кончита остави чинията, избърса си ръцете в кърпата и излезе от стаята. Не бе произнесена и дума, но явно се качваше горе при Хектор, явно се редуваха да седят при него.

По моя преценка Фрида Спелинг беше на седемдесет и девет години. След описанието на Алма очаквах да видя някаква фурия — безкомпромисна, вдъхваща страх жена, титан някакъв — но жената, която седна до нас онази вечер, беше притихнала, кротка, почти резервирана в поведението си. Без червило, без грим, без каквото и да е усилие да направи нещо с косата си, но все пак женствена, все пак красива по някакъв чезнещ, безтелесен начин. Докато я гледах, започнах да усещам, че тя е от онези редки хора, у които умът в крайна сметка надделява над материята. Възрастта не смачква такива хора. Състарява ги, но не ги променя вътрешно, и колкото по-дълго живеят, толкова по-пълно и безпрекословно въплъщават своя дух.

Извинете ме за бъркотията, професор Зимър, каза тя. Идвате в труден момент. Хектор никак не беше добре сутринта, но когато му казах, че с Алма сте напът, той настоя да остане буден. Надявам се да не му е дошло в повече.

Хубаво си поприказвахме, отвърнах. Видя ми се щастлив, че съм дошъл.

Може би не е точно щастие, но той наистина го възприема някак много — не знам как, — много силно. Създадохте голямо оживление в тази къща, професоре. Сигурна съм, че го съзнавате.

Преди да й отговоря, Алма се намеси и смени темата. Чувала ли си се с Хюйлър? — попита. Дишането му не звучи много добре, нали така. Много по-зле е от вчера.

Фрида въздъхна, после прокара ръце по лицето си — изтощена от недоспиване, от твърде много тревоги и притеснения. Няма да се обаждам на Хюйлър, каза тя (и говореше по-скоро на себе си, отколкото на Алма, сякаш повтаряше доводи, които бе изтъквала вече сума ти пъти), защото единственото, което ще каже Хюйлър, е „докарайте го в болницата“, а Хектор не иска да ходи там. Гади му се от болници. Накара ме да му обещая и аз му дадох дума. Никакви болници, Алма. Така че какъв е смисълът да звъним на Хюйлър?

Хектор е с пневмония, каза Алма. Има само един бял дроб и вече едва диша. Ето затова трябва да се обадиш на Хюйлър.

Той иска да умре в къщата, отговори Фрида. От два дни все това ми разправя и аз няма да му скърша хатъра. Дала съм му дума.

Аз ще го откарам до Сейнт Джоузеф, ако си преуморена, каза Алма.

Само с негово позволение, отсече Фрида. А сега не можем да го питаме, защото спи. Ще пробваме на сутринта, ако държиш, но няма да го сторя без негово позволение.

Докато двете говореха, аз вдигнах поглед и видях, че Хуан се е качил на едно столче пред печката и бърка яйца в тигана. Когато станаха, той ги прехвърли в чиния и я отнесе пред Фрида. Яйцата бяха горещи, жълти и димяха — от синия порцелан се издигаше спирала от пара, сякаш самият мирис на яйцата бе станал видим. Фрида ги погледна за миг, но сякаш не разбра за какво й ги поднасят. Все едно бяха купчинка камъни или ектоплазма, паднала току-що от космоса — но не бяха храна и дори ако ги регистрира като храна, не показа намерение да ги сложи в устата си. Вместо това си наля чаша вино, но отпи само малка глътка и я остави обратно на масата. Много внимателно побутна чашата встрани, после с другата ръка побутна и яйцата.

В лош момент ме хващате, каза ми тя. Надявах се да поговоря с вас, да ви поопозная поне малко, но изглежда това няма да е възможно.

Винаги има утре, казах аз.

Може би, отвърна тя. В този момент мисля само за този момент.

Защо не си легнеш, Фрида, каза Алма. От колко време не си спала?

Не помня. От онзи ден, струва ми се. Нощта преди да тръгнеш.

Сега съм тук, каза Алма, и Дейвид също е тук. Няма нужда всичко да вършиш сама.

Няма, каза Фрида, и не съм вършила всичко сама. Малките наистина много ми помагаха, но трябва да съм на линия, за да разговарям с него. Той е вече твърде слаб, за да говори със знаци.

Иди си почини, каза Алма. Аз ще остана с него. Можем да останем двамата с Дейвид.

Надявам се да не възразяваш, рече Фрида, но ще се чувствам много по-добре, ако останеш тук в къщата тази нощ. Професор Зимър може да спи в старата къща, но бих предпочела ти да си горе с мен. Ако нещо вземе, че се случи. Така става ли? Вече пратих Кончита да постеле леглото в голямата стая за гости.