Пол Остър - Книга на илюзиите

За колко филма става дума?

Четиринайсет. Единайсет пълнометражни, по деветдесет минути или повече, и още три под един час.

Предполагам, че е зарязал комедиите?

„Вести от Антисвета“, „Балада за Мери Уайт“. „Пътешествия в скрипториума“, „Засада край Самотната скала“. Това са някои от заглавията. Не звучат много забавно, нали?

Не, май трудно биха минали за комедии. Но не са и прекалено мрачни, надявам се?

Зависи какво влагаш в думата. Аз не ги намирам за мрачни. Сериозни, да, и често доста странни, но не мрачни.

Какво влагаш в думата „странен“?

Филмите на Хектор са до крайна степен интимни, със забавен ритъм, с приглушени тонове. Но винаги го има този фантастичен елемент, който ги пронизва, някаква чудата поезия. Нарушил е много от правилата. Правил е неща, които не се очаквали от един режисьор.

Например?

Разказвач, например. Разказването в киното се смята за слабост — знак, че образите не работят; но Хектор го използва безрезервно в много от филмите си. В един от тях, „История на светлината“, няма нито дума диалог. Разказ като разказ от начало до край.

Какво още е сбъркал? Сбъркал нарочно, имам предвид.

Останал е извън примката на комерса, а това означавало, че може да работи без задръжки. Хектор използвал свободата си, за да експериментира с неща, до които другите режисьори не си и помисляли да се докоснат, особено през четирийсетте и петдесетте. Голи тела. Откровен секс. Раждане. Уриниране, изхождане. Тези сцени са малко шокиращи отначало, но шокът се измирисва бързо. В края на краищата те са една естествена част от живота, но не сме свикнали да ги гледаме изобразени във филм, затова в първите секунди подскачаме и се впечатляваме. Хектор не задълбава особено в тях. След като веднъж разбереш колко неща са възможни в неговото творчество, така наречените табута и безпардонни моменти се сливат в цялостната тъкан на историите. В някакъв смисъл тези сцени били и форма на самозащита — за всеки случай, ако някой рече да избяга с лентите. Трябвало да се погрижи филмите му да са непродаваеми.

И твоите родители са им помагали във всичко това.

Всичко било на принципа „плюй си на ръцете, направи си сам“. Хектор пишел, режисирал и редактирал филмите. Баща ми се грижел за осветяването и за камерата и след края на снимките с майка ми вършели цялата лабораторна работа. Те проявявали лентите, изрязвали негативите, миксирали звука, през тях минавало всичко, докато стигне окончателния си вариант.

Там, в ранчото?

Хектор и Фрида превърнали имота си в малко киностудио. Започнали да строят през май 1939 и през март 1940 година вече разполагали със завършена, самодостатъчна вселена, частен център за производство на филми. Една от постройките оборудвали с двойно звукозаписно студио, както и дърводелска работилница, шивачница, гримьорни, да не говорим за допълнителното пространство, отделено за складиране на декори и костюми. Друга била отредена за постпродукцията. Не можели да рискуват да изпратят лентите си в чужда лаборатория, така че си построили своя. Тя се побрала в едното крило. В другото се помещавали редакторското студио, прожекционната и подземният архив за ленти и негативи.

Цялото това оборудване не ще да е било евтино.

Струвало им над сто и петдесет хиляди долара да направят всичко това. Но можели да си го позволят, пък и повечето неща трябвало да се купят еднократно. Няколко камери, но само една машина за редактиране, един чифт прожектори и една оптична машина за разпечатване. След като се снабдили с каквото им трябвало, работели със строго ограничен бюджет. Наследството на Фрида трупало лихва, а те гледали да теглят от основната сума колкото се може по-малко. Работели в малки мащаби. Нямало как иначе, ако искали да се оправят с наличните пари, и то без да ги изхарчат.

А Фрида отговаряла за декорите и костюмите.

Покрай другото. Помагала и на Хектор в крайната обработка, а докато правели филм, тя вършела едновременно няколко различни неща. Редактирала сценария, снимала с бамбука, нагласявала фокуса — каквото трябвало да се върши за деня, на момента.

А майка ти?

Моята Фей. Моята красива, обична Фей. Беше актриса. Дошла в ранчото през 1945 година, за да участва в един от филмите, и с баща ми се влюбили. Нямала и двайсет и пет. След това играела във всеки филм, който правели, най-вече главната женска роля, но понякога асистирала на други актриси. Шиела костюми, боядисвала декори, съветвала Хектор относно сценариите му, работела с Чарли в лабораторията. Тъкмо това била тръпката. Нямало човек, който да върши само едно нещо. Всички се включвали, всички отделяли безумно много време. Месеци наред пипкава подготовка, месеци наред изпипване след снимките. Правенето на филми било бавна, деликатна работа и понеже толкова малко хора се опитвали да вършат толкова много неща, напредвали със скоростта на охлюв. Обикновено им отнемало по две години да завършат проекта си.