Пол Остър - Книга на илюзиите

Изцяло негова. Никога нямаше да се сетя сама. А даже и да се бях сетила, нямаше да го споделя с него. Не бих посмяла.

Куражът му се е изпарил. Това е единственото обяснение. Или куражът му се е изпарил, или е изкуфял.

И аз така си помислих. Но сгреших, и ти сега грешиш. Хектор си промени решението заради мен. Каза ми, че имам право да зная истината и че ако съм склонна да остана там и да го изслушам, той ми обещава да ми разкаже цялата история.

Добре, това го разбирам. Ти си част от семейството и след като си вече пораснала, заслужаваш да знаеш семейните тайни. Но как така личната изповед става на книга? Едно нещо е да си каже всичко пред теб, но книгата е предназначена за света, а в момента, в който той разкрие историята си пред света, животът му губи смисъл.

Само ако е още жив, когато книгата бъде публикувана. Но той няма да е жив. Обещах да не я покажа на никого. Преди да умре. Той ми обеща истината, а аз му обещах това.

И никога не ти хрумна, че той може да те използва? Ти сядаш да напишеш книгата, хубаво, и ако всичко мине добре, хората я признават за много важна книга, но в същото време Хектор продължава да живее чрез теб. Не заради филмите си — които даже няма да съществуват вече, — а заради онова, което си написала за него.

Възможно е, всичко е възможно. Но неговите мотиви не ме вълнуват особено. Може би го е тласкал страхът, може би суетата, може би някакво съжаление, надигнало се в последната минута, но той ми каза истината. Само това има значение. Трудно е да кажеш истината, Дейвид, а ние с Хектор преживяхме много през тези седем години. Той ми предостави всякаква информация — всичките си списания, всичките си писма, всеки документ, до който е успял да се добере. На този етап дори не мисля за издаване. Независимо дали ще излезе, или не, писането на тази книга беше най-великото ми преживяване.

А какво е мястото на Фрида в цялата тази работа? Тя помагаше ли ви, или не?

Нечестно е спрямо нея, но тя положи всички усилия да бъде с нас. Мисля, че не е съгласна с Хектор, но не иска да застава на пътя му. Сложно е. Всичко е сложно с Фрида.

Колко време мина, кога се реши да разпратиш филмите на Хектор?

Това стана в самото начало. Все още не знаех дали мога да му имам доверие и го предложих като тест, за да проверя, дали е откровен с мене. Ако ми беше отказал, едва ли щях да остана. Трябваше ми той да пожертва нещо, да ми даде знак, че ще бъде честен. Той разбра това. Никога не сме го обсъждали толкова нашироко, но той разбра. Ето защо не направи нищо, за да го спре.

Това все още не означава, че е бил честен с теб. Пуснала си отново в обращение старите му филми. Каква е белята в това? Сега хората си го спомнят. Един луд професор от Върмонт даже написа книга за него. Но това с нищо не променя историята.

Всеки път, когато ми казваше нещо, аз го проверявах. Бях в Буенос Айрес, проследих какво е станало с костите на О’Фелън, изрових старите вестникарски статии за престрелката в банката в Сандъски, говорих с над дузина актьори, които са работили в ранчото през четирийсетте и петдесетте. Няма никакви несъответствия. Естествено, някои хора не можах да намеря, а други се оказаха мъртви. Жул Блаущайн например. Все още нямам и нищо за Силвия Миърс. Но ходих в Спокейн и говорих с Нора.

Тя е още жива?

Жива и здрава. Поне преди три години беше.

И?

Омъжила се за човек на име Фарадей през 1933 година и родила четири деца. Тези четири деца народили единайсет внуци, а точно по времето на моето посещение един от внуците се готвеше да я направи прабаба.

Чудесно. Не знам защо го казвам, но се радвам да го чуя.

Преподавала в четвърти клас петнайсет години, после я направили директорка на училището. Като такава и се пенсионирала през 1976 година.

С други думи, Нора си останала Нора.

Когато отидох там, беше на седемдесет и нещо, но като че ли още си беше същата жена, която Хектор ми бе описал.

Ами Херман Лосър? Помнеше ли го?

Разплака се, когато произнесох името му.

Какво имаш предвид под „разплака се“?

Имам предвид, че очите й се напълниха със сълзи и че сълзите се стекоха по бузите й. Разплака се. Както плачем аз и ти. Както плаче всеки.

Мили боже!

Беше толкова стресната и смутена, че стана и излезе от стаята. Когато се върна, пое ръката ми и каза, че съжалява. Познавала този човек много отдавна, но никога не успяла да го пропъди от паметта си. Той бил в мислите й всеки ден през изминалите петдесет и четири години.

Това си го измисляш.