Пол Остър - Книга на илюзиите

Значи в крайна сметка животът на Хектор наистина започва в Сандъски. Името му хрумва ей така, от нищото, изприказва куп лъжи за него и после прави така, че тези лъжи стават истина. Доста чудновато, не смяташ ли? Хаим Манделбаум се превръща в Хектор Ман. Хектор Ман се превръща в Херман Лосър, а после? В кого се превръща Херман Лосър? Той изобщо знаел ли кой е?

Отново станал Хектор. Така му викала Фрида. Така му викахме всички. След като се оженили, Хектор отново бил Хектор.

Но не Хектор Ман. Не би постъпил толкова безразсъдно, нали?

Хектор Спелинг. Взел фамилията на Фрида.

Виж и ти!

Какво „виж и ти!“? Просто подходил практично. Не искал повече да бъде Лосър. Това име обозначавало целия провал в живота му — и ако от онзи момент щял да се казва другояче, то защо да не използва името на жената, която обичал? Въобще не се е връщал на този въпрос впоследствие. Нарича се Хектор Спелинг вече над петдесет години.

И как са попаднали в Ню Мексико?

Заминали на запад за медения си месец и решили да останат. Хектор си имал бая проблеми с дишането и се оказало, че сухият въздух му действа добре.

По онова време там е имало купища интелектуалци. Кохортата на Мейбъл Додж в Таос, Д. Х. Лорънс, Джорджия О’Кийф. Нещо общо с това?

Абсолютно нищо. Хектор и Фрида се установили в друг район на Ню Мексико. Дори не са се срещали с онези хора.

Преместили са се там през 1932 година. Вчера каза, че Хектор започнал отново да прави филми през 1940 година. Това са осем години. Какво е ставало дотогава?

Купили четиристотин акра земя. По онова време цените били невероятно ниски, та едва ли са платили повече от няколко хиляди долара за целия имот. Фрида била от богато семейство, но тя самата нямала много пари. Малко наследство от баба си — десет-петнайсет хиляди долара, нещо такова. Майка й упорито предлагала да й плаща сметките, но Фрида не приемала помощта й. Твърде горда била, твърде инатлива, твърде независима. Не искала да се чувства като безделница. Така че с Хектор нямали възможност да наемат бригади работници да им построят къща. Без архитект, без предприемач — нямало как да си позволят такива неща. За щастие, Хектор си знаел работата. От баща си бил научил малко дърводелство, навремето сам правел снимачните площадки за филмите си, та целият този опит им позволил да сведат разходите до минимум. Сам проектирал къщата и после двамата с Фрида кажи-речи я построили със собствените си ръце. Излязло нещо съвсем обикновено. Шестстайна кирпичена постройка. Само един етаж, и единствените хора, които им помогнали, били трима братя мексиканци, безработни надничари, които живеели на края на града. В първите няколко години нямали дори електричество. Вода имали, разбира се, нямало как без вода, но им трябвали два месеца, докато я намерят и започнат да копаят кладенеца. Това била първата стъпка. След това избрали място за къщата. После начертали плановете и се захванали да строят. Всичко това отнело доста време. Да не мислиш, че ей така са дошли и са се нанесли. Мястото било пусто и диво и трябвало да построят всичко от основите.

И после? Завършили къщата, а след това?

Фрида била художничка, така че отново станала художничка. Хектор четял книги и продължавал да води дневника си, но най-вече засаждал дървета. Това станало главното му занимание, работата му в следващите няколко години. Разчистил няколко акра земя около къщата и след това, малко по малко прокарал сложна система от подземни напоителни тръби. Така градинарството станало възможно и след като веднъж се погрижил за това, се заел с дърветата. Никога не съм ги броила, но трябва да са към двеста-триста. Канадски тополи и хвойни, върби и трепетлики, черни борове и бели дъбове. По-рано не растяло нищо, освен юка и пелин. Хектор превърнал мястото в цяла горичка. Сам ще я видиш след няколко часа, но поне за мен това е едно от най-красивите места на земята.

Това е последното нещо, което бих очаквал от него. Хектор Ман — земеделец.

Бил щастлив. Може би по-щастлив от когато и да било през живота си, но с това щастие дошла и пълната липса на амбиция. Единственото нещо, което го интересувало, било да се грижи за Фрида и да обработва парченцето си земя. След всичко, което преживял през последните години, това му се струвало достатъчно, дори предостатъчно. Покаянието му не било свършило, разбираш ли? Просто вече не се опитвал да се самоунищожи. До днес говори за тези дървета като за най-голямото си постижение. По-добро от филмите, казва, по-добро от всичко друго, което някога е сторил.