Пол Остър - Книга на илюзиите

На следващия ден в Монтана направил опит за самоубийство, каза Алма, и след още три дни опитал пак в Чикаго. Първия път налапал дулото на револвера; втория път го опрял в лявото си слепоочие — но и двата пъти не успял да стигне докрай. В Чикаго отседнал в един хотел на „Саут Уебиш“ в покрайнините на Чайнатаун, и след втория неуспешен опит излязъл навън в лепкавата юнска нощ да потърси къде да се напие. Преценил, че ако излее достатъчно алкохол в организма си, ще събере кураж да се хвърли в реката и да се удави преди изгрев-слънце. Такъв поне бил планът, но малко след като излязъл да търси бутилка, попаднал на нещо по-добро от смъртта, по-добро от непретенциозното проклятие, към което се бил запътил. Това нещо се казвало Силвия Миърс и с нейна помощ Хектор се научил как да се самоубива, без да трябва да довършва работата. Тя и никой друг го научила как да пие собствената си кръв, тя го въвела в удоволствието да поглъща собственото си сърце.

Налетял на нея в една дупка на „Ръш Стрийт“ — видял я да стои до бара, докато поръчвал второто си питие. Не била кой знае какво, но цената, която казала, била толкова мизерна, че Хектор се навил. Така или иначе преди края на нощта щял да бъде мъртъв, а какво по-подходящо от това, да прекара последните часове от живота си с курва?

Тя го завела в „Бялата къща“ отсреща и след като си свършили работата в леглото, го попитала дали иска пак. Хектор отклонил предложението с аргумента, че няма пари за втори рунд, но когато тя заявила, че няма да му иска повече пари, той свил рамене и казал, защо не, и се качил върху нея повторно. Бисът скоро завършил с нова еякулация и Силвия Миърс се усмихнала. Тя го поздравила за изпълнението и го попитала дали смята, че има достатъчно течност да потрети. Не веднага, отвърнал Хектор, но след половин час може би нямало да има проблем. Това не я устройвало. Ако можел да свърши пак след двайсет минути, щяла да му отпусне още един път, но трябвало да го вдигне след десет. Тя извила очи към часовника на нощната масичка. Десет минути от сега, казала, броят се след като голямата стрелка стигне дванайсет. Това била сделката. Десет минути, докато почне, и още десет — да си свърши работата. Но ако в някакъв момент му омекне, трябвало да я обезщети за последния път. Това било наказанието. Три пъти на цената на един, а иначе да кихне паричките за целия сеанс. Е, какво? Искал ли да си ходи сега, или смятал, че ще се справи със задачата?

Ако не се усмихвала, докато задавала въпроса си, Хектор щял да я сметне за луда. Проститутките не предлагали услугите си безплатно и не подлагали на изпитание мъжествеността на клиентите си. Това било в стила на специалистките по камшика и тайните мъжемразки, на онези, които търгували с физическото страдание и перверзните унижения — но Миърс му се виждала просто неугледно, безгрижно момиче и като че ли не го предизвиквала, ами се опитвала да го вкара в някаква игра. Не, не точно игра, а по-скоро експеримент, научно изследване относно копулативната издръжливост на двукратно изтощен пенис. Сякаш го питала могат ли мъртвите да възкръсват и ако да, колко пъти? Догадки не се допускали. За да се стигне до убедителни резултати, изследването трябвало да се проведе при строго определени лабораторни условия.

Хектор й се усмихнал в отговор. Миърс лежала разкрачена на леглото, с цигара в ръка — уверена, отпусната, чувствайки се съвсем удобно в голотата си. Какво щяла да спечели от това, поинтересувал се Хектор. Пари, отвърнала тя. Купища пари. Е, това ме гръмна, казал Хектор. Лежала и му се предлагала безплатно, а в същото време говорела как ще забогатее. Това не било ли глупаво? Не било глупаво, а умно, отговорила тя. Можело да се спечелят много пари и ако той си го вдигнел до девет минути, имал шанса да ги спечели заедно с нея.

Тя изгасила цигарата и взела да шава с ръце по тялото си, да гали гърдите си, да милва с длани корема си, да прокарва пръсти по вътрешната страна на бедрата си, да докосва с тях космите си, вулвата, клитора; разкрачила му се, устата й се разтворила и езикът й се плъзнал по устните. Хектор не бил имунизиран срещу тези класически провокации. Бавно, но сигурно мъртвецът се надигнал от гроба си и когато Миърс видяла какво става, издала някакъв палав бръмчащ звук с гърлото си, продължителен единичен тон. Целящ сякаш едновременно да изрази одобрение и да вдъхне кураж. Лазар отново дишал. Тя се извъртяла по корем, пъшкайки една след друга разни двусрични думи и стенейки в подправена възбуда, после вдигнала задника си във въздуха и му казала да влиза. Хектор не бил съвсем готов, но когато притиснал пениса си в алените гънки на срамните й устни, той се втвърдил достатъчно, за да позволи проникване. Бил вече почти напълно изпразнен, но накрая все пак успял да изпусне нещо повече от потта си — доказателство за постижението, ако не друго, и когато най-сетне слязъл от нея и се пльоснал върху чаршафите, тя се обърнала и го целунала по устата. Седемнайсет минути, казала. Направил го три пъти за по-малко от час, а тъкмо това търсела. Ако искал, тя била готова да го вземе за партньор.