Пол Остър - Книга на илюзиите

Пиърсън се оказал плах и срамежлив старец — кльощав като обущарско шило, с непокътната, грижливо вчесана бяла коса и огромни сини очи. Носел смокинг от зелено кадифе за случая и докато Хектор и Силвия влизали в хола, той постоянно покашлювал и приглаждал жилетката си, сякаш се чувствал неудобно в това контешко облекло. Предложил им цигари, предложил им питие (и двамата отклонили поканата) и после оповестил, че възнамерява да озвучи тяхното представление с грамофонна плоча, струнен секстет номер едно в си бемол от Брамс. Силвия захихикала като чула думата „секстет“, не разбирайки, че става дума за броя на инструментите в произведението, но съдията не реагирал. Вместо това поздравил Хектор за маската — която той бил сложил преди да влязат в къщата — и казал, че я намира за възбуждаща, че е хитра идея. Мисля, че ще се наслаждавам на това, рекъл. Възхитен съм от избора ти на партньор, Силвия. Този е безкрайно по-елегантен от Ал.

Съдията си падал по простите неща. Не се интересувал от провокативни дрехи, страстни диалози и изкуствено драматични сцени. Искал само да гледа телата им, казал, и след като приключил подготвителния разговор, ги насочил към кухнята, където да се съблекат. Докато ги нямало, пуснал музиката, изгасил лампите и запалил шест свещи на различни места в хола. Това бил театър без пиеса, сурово разиграване на самия живот. От Хектор и Силвия се очаквало да влязат голи и да се захванат за работа върху персийския килим. Това било всичко. Хектор трябвало да прави любов със Силвия и когато усети върховния момент, да се отдръпне и да еякулира върху гърдите й. До това опирало всичко, уточнил съдията. Струята била от изключителна важност и колкото повече разстояние преминела по въздуха, толкова повече щяло да му хареса.

След като се съблекли в кухнята, Силвия отишла при Хектор и започнала да прокарва ръце по тялото му. Целунала го по врата, дръпнала маската му и го целунала по лицето, после хванала с длан отпуснатия му пенис и го галила, докато се втвърдил. Хектор бил доволен, че се е сетил за маската. Тя го карала да се чувства по-малко уязвим, по-малко засрамен да излезе гол пред стареца; но въпреки това бил нервен и топлото докосване на Силвия му дошло добре, оценил това, че тя се опитва да премахне нередностите в системата му. Може да била звездата на акта, но съзнавала, че тежестта на доказателството зависи от него. За разлика от нея, Хектор нямало как да симулира; не можел просто да мине през движенията на престореното удоволствие и да се прави, че изпитва наслада. Трябвало в края на представлението да покаже нещо истинско и ако не тръгнел с неподправено желание, нямал никакъв шанс да се справи.

Влезли в хола хванати за ръка — двама голи диваци в джунглата от огледала с позлатени рамки и писалища в стил Луи XV. Пиърсън вече бил заел мястото си в далечния край на помещението: огромно кожено кресло с подлакътници, което сякаш го поглъщало, изкарвало го още по-кльощав и спаружен, отколкото бил. От дясната му страна стоял грамофонът и отгоре се въртяла плочата с Брамсовия секстет. От лявата му страна имало ниска махагонова лавица, отрупана с лакирани кутийки, нефритени статуетки и прочее скъпи китайщини. Това било помещение, изпълнено със съществителни и неподвижни обекти, анклав на мисълта. И в тази обстановка нищо не би могло да бъде по-нелепо от ерекцията, която Хектор внесъл със себе си — от глаголния спектакъл, който внезапно взел да се разиграва на девет-десет метра от креслото на съдията.

Ако старецът харесвал това, което гледал, то не показал никакви външни признаци на удоволствие. Станал на два пъти по време на представлението да смени плочата, но с изключение на тези кратки, механични прекъсвания, останал в същата позиция чак докрай, седнал на кожения си трон, преметнал единия си крак върху другия и положил ръце на коленете си. Не се пипал, не разкопчал панталоните си, не се усмихнал, не издал нито звук. Едва накрая, когато Хектор се изтръгнал от Силвия и така желаното изригване се случило, в гърлото на съдията сякаш се изтърколил някакъв тихичък, треперлив шум. Почти като ридание, помислил си Хектор, но пък, от друга страна — почти като нищо.

Така минал първият път, каза Алма, но така минал и петият, и единайсетият, и осемнайсетият път, както и още шест пъти. Пиърсън станал най-запаленият им клиент: отново и отново те се връщали в къщата в Хайленд Парк да се търкалят на персийския килим и да си приберат парите. Хектор осъзнал, че нищо не радва Силвия повече от парите, а за два месеца тя изкарала от акта достатъчно пари, за да загърби амбулантната търговия в „Бялата къща“. Не всичко отивало в нейния джоб, но дори след като дадяла петдесет процента на мъжа, когото наричала свой закрилник, доходът й оставал два-три пъти по-голям отпреди. Силвия била необразована селяндурка, полунеграмотна простакеса, която говорела в мъгла от двойни отрицания и умопомрачаващи малапропизми, но доказала, че има немалко акъл за бизнес. Тя уреждала заявките, преговаряла с клиентите и се грижела за всички практически страни: транспорта до и от мястото, наема на костюми, измъдрянето на нови ситуации. Хектор никога не се занимавал с каквито и да били подробности от този сорт. Силвия му се обаждала да каже кога и къде ще изпълняват следващия път и от него се искало само да чака, докато тя долети с такси да го вземе от апартамента му. Това били негласните правила, границите на техните отношения. Работели заедно, чукали се заедно, печелели пари заедно, но никога не си и помисляли да станат приятели; и освен в случаите, когато трябвало да отрепетират нова сценка, се виждали единствено за представленията.