Пол Остър - Книга на илюзиите

Хектор нямал идея какви ги говори. Тя обяснила и тъй като той продължавал да не разбира какво се опитва да му каже, му обяснила пак. Имало разни мъже, казала, богати мъже в Чикаго и из целия Среден запад, навити да плащат много пари, за да гледат как хората се ебат. Ааа, казал Хектор, говориш за порнография, за мръсни филми. Не, поправила го Миърс, никакви такива измишльотини. Представления на живо. Истинско ебане пред истински хора.

Била го правила известно време, но последния месец партньорът й попаднал в ареста, след като едно влизане с взлом взело, че пропаднало. Горкият Ал. Така или иначе пиел твърде много и трудно го вдигал. Дори да не се бил изключил сам от предприятието, май било време да му потърси заместник. Трима-четирима издържали теста през последните две седмици, но никой от тези юнаци не можел да се сравнява с Хектор. Тя харесвала тялото му, харесвала на усещане кура му, а на всичкото отгоре той имал и ужасно красиво лице.

А, не, възразил Хектор. В никакъв случай нямало да си покаже лицето. Ако тя искала да работи с него, той щял да носи маска.

Не че имал някакви скрупули. Навремето филмите му били популярни в Чикаго и той не можел да поеме риска да го разпознаят. Ролята му в спектакъла и без това била достатъчно трудна, не виждал как би могъл да я изпълнява, ако ще се страхува, ако всеки път, когато излезе пред публиката, ще тръпне дали някой няма да го извика по име. Това било единственото му условие. Ако можел да крие лицето си, щял да участва.

Миърс се колебаела. Защо ще си показва хуя пред хората, а няма да им дава да видят кой е? Ако тя била мъж, щяла да се гордее с това, което той имал. Щяла да иска всеки да знае, че е нейно.

Но те нямало да гледат него, казал Хектор. Тя била звездата; и колкото по-малко мисли публиката кой е той, толкова по-успешни щели да са представленията им. Като си сложи маска, няма да има самоличност, няма да има индивидуални характеристики, нямало нищо да възпрепятства въображението на мъжете, които ги гледат. Те не искали да го гледат как я чука, искали да си представят как те самите я чукат. Ако бъде анонимен, ще се превърне в двигател на мъжкото желание, в представител на всеки един мъж сред публиката. Неизтощимият Мистър Жребец, който спуква от ебане неутолимата Лейди Путка. Всеки един мъж — значи който и да е мъж. Но само една жена, допълнил, винаги и всякога една-единствена жена, и нейното име било Силвия Миърс.

Миърс приела аргумента. Това бил първият й урок по бизнес тактика и макар че не схванала всичко, което й говорел Хектор, харесало й как звучи, харесало й, че той искал тя да е звездата. Когато я нарекъл Лейди Путка, тя вече се кискала на глас. Къде се бил научил да говори така, запитала го. Не познавала друг, който казвал нещата толкова мръсно и в същото време толкова красиво.

Упадъкът си има своите добри страни, отвърнал Хектор, умишлено говорейки покрай ушите й. Ако един мъж реши да пропълзи в собствения си гроб, каква по-добра компания от жена с гореща кръв? Така умира по-бавно и докато плътта му е прикрепена за нейната плът, той може да живее от миризмата на собствената си развала.

Миърс отново се изкискала, без да разбира думите на Хектор. Всичко това й звучало като Библията, като приказките на проповедниците и крайпътните евангелисти; но Хектор изрецитирал краткото си стихотворение за смъртта и упадъка с такова спокойствие, с такава мила и дружелюбна усмивка на лицето си, че тя го приела като шега. И за миг не заподозряла, че той току-що й е признал най-съкровените си тайни; че срещу нея стои човек, който само преди четири часа е седнал на леглото си и за втори път през тази седмица е насочил към главата си зареден револвер. Хектор бил доволен. Когато видял празния й поглед, решил, че е късметлия, задето е попаднал на такава загубена, неугледна курва. Колкото и време да прекара с нея, винаги щял да е сам, когато са заедно.

Миърс била на двайсет и нещо, фермерска щерка от Южна Дакота, която избягала от дома на шестнайсет, година по-късно се озовала в Чикаго и излязла на улицата в същия месец, в който Линдберг прелетял над Атлантическия океан. В нея нямало нищо забележително, нищо, което да я различи от хиляди други проститутки в хиляди други хотелски стаи в същия момент. Изрусена перхидролка с кръгловато лице, мътни сиви очи и бузи, осеяни с белези от акне. Тя се носела с особената шармантност на мръсниците, но не притежавала магия, липсвал й чар да задържи интереса ти достатъчно дълго. Вратът й бил твърде къс за пропорциите на тялото й, малките й гърди били леко увиснали, а по бедрата и задника й започвали да се лепят тлъстини. Докато договаряли условията на споразумението си (шейсет на четирийсет, което Хектор намерил за повече от щедро), той внезапно се извърнал, понеже осъзнал, че няма да издържи, ако продължава да я гледа. К’во ти ста’а, Хърм, попитала тя, добре ли си? Добре съм, отвърнал Хектор, с очи, все още приковани в ронещата се мазилка в отсрещния край на стаята. Никога не съм се чувствал по-добре. Толкова съм щастлив, че мога да отворя прозореца и да крещя от кеф като откачен. Така се чувствам, захарче. Пощурявам, пощурявам от радост.