Пол Остър - Книга на илюзиите

Мис Нора да страда? Но защо, за бога, ще страда? Та тя е забележително, енергично момиче и всеки я уважава. Зная, че на сърцето й тежат семейни трагедии — както тежат и на вашето сърце, сър, — но като изключа сълзите, които понякога пролива за изчезналата си сестра, тя ми се е явявала само в най-живо и бойко настроение.

Тя е силна. Стяга се за пред другите.

Огорчава ме да го чуя.

Миналия месец Албърт Суийни поиска ръката й и тя му отказа. Защо мислиш, че го стори? Момчето е син на Хайръм Суийни — щатският сенатор, най-силният републиканец в района. Можеше да си живее царски следващите петдесет години, но каза „не“. Защо мислиш, че го стори, а, Лосър?

На мен ми каза, че не го обича.

Правилно. Защото обича друг. И кой мислиш, че е тоя друг?

Невъзможно ми е да отговоря на този въпрос. Нищо не знам за чувствата на мис Нора, сър.

Ти не си мека китка, нали, Херман?

Моля, сър?

Мека китка. Педал.

Не, разбира се.

Тогава защо не направиш нещо?

Говорите със загадки, мистър О’Фелън. Не разбирам.

Уморен съм, синко. Останало е едно-единствено нещо, заради което живея, и след като се погрижа за това нещо, искам само да се гътна на спокойствие. Помогни ми и ще сключим сделка. Кажи само една дума, амиго, и всичко е твое. Магазинът, бизнесът, всичко.

Предлагате да ми продадете бизнеса си? Аз нямам пари. Не съм в състояние да сключвам такива сделки.

Миналото лято се пръкна отнякъде в магазина да молиш за работа, а сега ти дърпаш конците. Бива те в това, Лосър. Нора беше права за теб и аз няма да й заставам на пътя. Никому вече няма да стоя на пътя. Каквото иска, това ще получи.

Защо все намесвате мис Нора? Мислех, че правите бизнес предложение.

Точно така. Но само ако ми се отплатиш с това. Да не би да те моля за нещо, което ти сам не искаш? Много добре виждам как се гледате. Трябва само да изиграеш своя ход.

Какво говорите, мистър О’Фелън?

Сам си отговори.

Не мога, сър. Наистина не мога.

Нора, глупако. В тебе е влюбена.

Но аз съм едно нищо, абсолютно нищо. Не може Нора да ме обича.

Ти може така да мислиш, може и аз така да мисля, но и двамата грешим. Сърцето на моето момиче се пръска — проклет да съм, ако седя отстрани и продължавам да я гледам как се мъчи. Две деца вече изгубих и това няма да се случи трети път.

Но аз не бива да се женя за Нора. Аз съм евреин и такива неща не са разрешени.

Какъв вид евреин?

Евреин. Има само един вид евреи.

Вярваш ли в Бог?

Какво значение има. Аз не съм като вас. Идвам от друг свят.

Отговори ми на въпроса. Вярваш ли в Бог?

Не, не вярвам. Вярвам, че човек е мярата на всички неща. И на доброто, и на лошото.

Тогава с теб сме от една религия. Ние сме еднакви, Лосър. Единствената разлика е, че ти се оправяш с парите по-добре от мен. Това значи, че ще можеш да се грижиш за нея. Друго не искам. Погрижи се за Нора и аз ще мога да си умра спокойно.

Поставяте ме в затруднение, сър.

Не знаеш какво значи затруднение, омбре. Ще й направиш предложение до края на месеца, или ще те изхвърля. Схващаш ли? Ще те изхвърля и ще изритам задника ти далеч от проклетия щат.

Хектор му спестил труда. Няколко часа след като излезли от „Синчеца“, той затворил магазина за последен път, прибрал се в стаята си и започнал да си събира багажа. По някое време вечерта заел пишещата машина на хазяйката си и написал писмо до Нора, дълго една страница, като го подписал отдолу с инициалите Х. Л. Не можел да си позволи да остави образец от почерка си, но не можел и да изчезне без обяснение, без да измисли някаква история относно внезапното си, мистериозно заминаване.

Казал й, че е женен. Не би могъл да измисли по-голяма лъжа, но в крайна сметка това било по-малко жестоко от едно директно отрязване. Жена му лежала болна в Ню Йорк и той трябвало спешно да хукне натам, присъствието му било наложително. Нора, естествено, щяла да бъде втрещена, но след като веднъж разберяла, че никога не е имало никаква надежда за тях двамата, че Хектор е бил недостъпен от самото начало, можела да се възстанови от разочарованието без никакви дълбоки белези. О’Фелън навярно щял да прозре измамата, но едва ли щял да сподели това с Нора. Той бил загрижен да защитава чувствата на дъщеря си и защо трябвало да възразява срещу отстраняването на този неудобен господин Никой, който така се бил загнездил в сърцето й? С удоволствие щял да се отърве от Хектор и малко по малко, като отмине пушилката, младият Суийни пак щял да идва на гости, а Нора — да се окопити. В писмото си Хектор благодарил за многото мили неща, които тя била направила за него. Никога нямало да я забрави, така написал. Тя била сияен дух, жена, извисена над всички други жени и самото им познанство през краткия период, който прекарал в Спокейн, променило живота му завинаги. Всичко било вярно и все пак всичко било фалшиво. Всяко изречение било лъжа, ала всяка дума била написана с вяра. Хектор изчакал да стане три часа през нощта, отишъл до къщата й и пъхнал писмото под входната врата — точно както нейната мъртва сестра, Бригид, в подобна ситуация преди две години и половина пъхнала едно писмо под неговата врата.