Пол Остър - Книга на илюзиите

Тя получи второто ви писмо, но точно докато сядаше да ви пише, се случи нещо, което я възпрепятства.

За цял месец?

Хектор падна от стълбите. На долния етаж Фрида сядаше пред бюрото си с писалка в ръка, а на горния Хектор вървеше към стълбата. Зловещо е колко близко бяха двете неща. Тя написа три думи: Драги професор Зимър — и в този момент Хектор се спъна и падна. Счупи си крака на две места. Няколко пукнати ребра. Ужасна цицина на главата. Трябваше да дойде хеликоптер в ранчото и да го отнесе до болницата в Олбъкърки. Докато му правеха операция, за да наместят крака, той получи инфаркт. Прехвърлиха го в отделението по сърдечни болести и после, тъкмо когато изглеждаше, че се оправя, хвана пневмония. Две седмици се бореше за живота си. На два, дори три пъти мислехме, че ще го изгубим. Просто не беше възможно да се пишат писма, господин Зимър. Твърде много неща се случваха и Фрида не можеше да мисли за нищо друго.

Той още ли е в болницата?

Изписаха го вчера. Взех първия сутрешен полет, кацнах в Бостън към два и половина, наех кола и дойдох тук. По-бързо е от писмото, нали? Един ден, а иначе — три или четири, може би дори пет. След пет дни Хектор може и да не е жив.

Защо просто не вдигнахте телефона да ми се обадите?

Не исках да рискувам. Твърде лесно би ви било да ми затворите.

А защо сте толкова загрижена? Това е следващият ми въпрос. Коя сте вие и какво общо имате с всичко това?

Познавам ги цял живот. Много са ми близки.

Не намеквате, че сте им дъщеря?

Дъщеря съм на Чарли Грунд. Може би не си спомняте това име, но сте го срещали. Навярно сте го виждали изписано десетки пъти.

Операторът.

Точно така. Той е заснел всички филми на Хектор за „Калейдоскоп“. Когато Хектор и Фрида решили отново да се захванат с филми, той напуснал Калифорния и се преместил в ранчото. Това е било през 1940 година. Оженил се за майка ми през 1946 година. Там съм родена, там съм отраснала. Това място е много важно за мен, господин Зимър. Оттам идва всичко, което съм.

Винаги сте живяла там?

На петнайсет постъпих в пансион. После в колеж. След това живях по градовете. Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис. Омъжих се, разведох се. Работих, върших това-онова.

Но сега живеете в ранчото.

Върнах се преди седем години. Майка ми почина и аз се прибрах за погребението. После реших да остана. Чарли също почина две години по-късно, но аз съм още там.

И с какво се занимавате там?

Пиша биографията на Хектор. Отне ми шест години и половина, но вече привършвам.

Малко по малко нещата се подреждат.

Разбира се, че се подреждат. Не съм пропътувала две хиляди и четиристотин мили, за да ви държа на тъмно, нали?

Това е следващият въпрос. Защо аз? Защо избрахте мен от всички хора на света?

Защото се нуждая от свидетел. В книгата си описвам неща, които не е видял никой друг, и твърденията ми няма да са достоверни, ако някой не ме подкрепи.

Но този някой не е нужно да съм аз. Може да е всеки. Предпазливо и със заобикалки току-що ми казахте, че онези късни филми наистина съществуват. Ако има още образци от творчеството на Хектор, би трябвало да се свържете със специалист по киното и да го помолите да им хвърли поглед. Трябва ви авторитет зад гърба, някой с репутация в тази област. Аз съм само аматьор.

Може да не сте професионален кинокритик, но сте експерт по комедиите на Хектор Ман. Написали сте изключителна книга, господин Зимър. Никой никога няма да напише нещо по-добро за тези филми. Това е основополагащ труд.

До този момент тя ми отдаваше цялото си внимание. Седеше на дивана, а аз крачех напред-назад и се чувствах като прокурор, подлагащ свидетеля на кръстосан разпит. Предимството бе у мен и докато отговаряше на въпросите ми, тя ме гледаше право в очите. Сега изведнъж сведе поглед към часовника си, взе да кърши пръсти и аз разбрах, че ситуацията се е променила.

Късно е, каза тя.

Изтълкувах думите й в смисъл, че е уморена. Това ми се видя смехотворно, направо абсурден коментар при тези обстоятелства. Вие започнахте, забелязах аз. Няма сега мен да държите отговорен, нали? Само загрявахме.

Един и половина е. Самолетът излита от Бостън в седем и петнайсет. Ако до един час тръгнем, вероятно ще го хванем.

За какво говорите?

Мислите ли, че съм дошла до Върмонт само да си поприказваме? Ще ви отведа до Ню Мексико. Мислех, че ви е ясно.

Сигурно се шегувате.

Чака ни дълъг път. Ако имате още въпроси, с готовност ще ви отговоря в движение. Докато стигнем, ще знаете всичко, обещавам.