Пол Остър - Книга на илюзиите

Всяка друга вечер сигурно щях с готовност да я изслушам — но не и онази вечер. Бях твърде ядосан, твърде вбесен от случилото се и единственото, което исках, беше да смъкна мокрите си дрехи, да си взема една гореща вана и да си легна. Бях затворил вратата, след като включих осветлението. Сега я отворих отново и учтиво я помолих да излезе.

Дайте ми само пет минути, каза тя. Всичко ще ви обясня.

Не обичам хората да навлизат в частната ми собственост, отговорих, нито пък обичам да ми изскачат посред нощ. Не ти се иска да те изхвърля оттук, нали?

Тя вдигна очи към мен, стресната от ожесточението ми, уплашена от напиращата ярост в гласа ми. Мислех, че искате да се видите с Хектор, каза тя, и при тези думи пристъпи навътре в къщата, по-далеч от вратата, в случай че наистина се канех да осъществя заплахата си. Когато отново се обърна с лице към мен, виждах само дясната й страна. От този ъгъл изглеждаше различна, имаше деликатно кръгловато лице с много гладка кожа. Всъщност съвсем не беше непривлекателно, даже почти хубаво. Имаше тъмносини очи и в тях искреше бърза, нервна съобразителност, която ми напомни за Хелън.

Вече не ме интересува какво има да ми каже Фрида Спелинг, казах аз. Тя ме остави да чакам прекалено дълго и ми струваше много да го преодолея. Не желая да се връщам обратно. Твърде много надежда. Твърде много разочарование. Нямам сили за това. Поне за мен нещата бяха дотук.

Преди да успее да отговори, приключих малката си тирада с агресивна поанта. Отивам да се изкъпя, рекох. Очаквам докато приключа с банята, да те няма тук. Ако обичаш, затвори вратата, като излизаш.

Обърнах й гръб и тръгнах нагоре по стълбите, напълно решен да я игнорирам и да си измия ръцете от цялата история. На половината стъпала чух гласа й: Написал сте такава великолепна книга, господин Зимър. Имате право да знаете истината, а аз се нуждая от помощта ви. Ако не ме изслушате, ще се случат ужасни неща. Отделете ми само пет минути. Нищо друго не искам.

Тя ме умоляваше по най-мелодраматичния възможен начин, но аз нямах намерение да се предавам. Изкачих стълбите и се обърнах към нея от лоджията. И пет секунди няма да ти отделя, заявих. Ако искаш да говориш с мен, ела утре. Още по-добре — напиши ми писмо. Не обичам много телефоните. И без да изчакам реакцията й, се вмъкнах в банята и заключих вратата зад себе си.

Останах във ваната петнайсет-двайсет минути. Още три-четири минути, докато се избърша, други две да прегледам брадичката си пред огледалото, накрая още шест-седем, докато си облека чисти дрехи, и трябва да съм останал горе почти половин час. Не си давах зор. Знаех, че когато сляза по стълбите, тя още ще е там, и продължавах да съм в заядливо настроение, кипях от напираща войнственост и враждебност. Не се страхувах от Алма Грунд, но ме плашеше моят собствен гняв и вече нямах идея какво да очаквам от себе си. Пролетта бях избухнал на партито на Грег и Мери, но оттогава се бях прибрал на скрито и се бях отучил да разговарям с непознати. Сега единственият човек, с когото знаех как да се държа, бях самият аз — но аз всъщност не бях никой, всъщност не бях и жив. Бях само някой, който се преструва на жив; мъртвец, прекарващ дните си да превежда книгата на друг мъртвец.

Когато излязох на лоджията, тя вдигна поглед към мен и ме засипа с порой от извинения, молеше ме да й простя за нелюбезното поведение и обясняваше колко съжалява, че така ме е нападнала, без предупреждение. Съвсем не била човек, който дебне край хорските къщи посред нощ, и не искала да ме стряска. Когато в шест часа почукала на вратата ми, още било слънчево. Погрешно предположила, че съм си вкъщи, и ако се принудила да чака отпред през всички тези часове, то било само защото мислела, че всеки момент ще се прибера.

Докато слизах по стълбите и се насочвах към хола забелязах, че косата й беше сресана, а устните — прясно начервени. Сега изглеждаше по-прилично: не така размъкната, не така неуверена — и още когато тръгнах към нея и я поканих да седне, усетих, че никак не е толкова слаба или уплашена, колкото си мислех.

Няма да ви изслушам, преди да ми отговорите на няколко въпроса, казах й. Ако отговорите ме удовлетворяват, ще ви дам думата. Ако не, ще ви помоля да напуснете и не искам никога повече да ви видя. Разбрано?

Дълги отговори ли искате, или кратки?

Кратки. Колкото се може по-кратки.

Само ми кажете какво искате да знаете и ще се постарая.

Първото, което ме интересува, е защо Фрида Спелинг не отговори на писмото ми.