Пол Остър - Книга на илюзиите

В къщата на Хектор жена му си е легнала.

В офиса Чейс отваря касата и вади оттам цял куп ценни книжа. Сяда на бюрото и започва да ги брои.

Междувременно Хектор се кани да извърши първото си значително престъпление. Влиза в бижутерия и пред няколкото невиждащи го свидетели нашият изтрит като с гума и попаднал в мрака герой опразва стъклената витрина от съдържанието й, взема с шепи часовници, огърлици и пръстени и преспокойно ги натъпква в джобовете си. Хем се забавлява, хем е съсредоточен и докато върши черното си дело, тънка, но забележима усмивка набръчква ъгълчетата на устата му. Всичко това изглежда хладнокръвен акт, продиктуван от каприз, и от това, което виждат очите ни, можем само да отсъдим, че Хектор е обречен.

Той излиза от магазина. Необяснимо, първата му работа е да се отправи към кофата за боклук на бордюра. Пъхва ръката си надълбоко и издърпва хартиен плик. Очевидно сам го е оставил там и в плика очевидно има нещо, но не знаем какво. Когато Хектор се връща пред магазина, отваря вратата и методично посипва по тротоара някакво прахообразно вещество, вече сме окончателно озадачени. Това може да е прах, може да е пепел, може да е барут; но каквото и да е, няма никакъв смисъл Хектор да го разпръсва по земята. След броени мигове тънка тъмна линия води от входа на магазина до бордюра. След като е покрил тротоара, Хектор се прехвърля върху самото улично платно. Мушва се покрай колите, заобикаля трамваите, подскача напред-назад с риск всеки момент да го сгазят, и продължава да изпразва плика по пътя си: все повече заприличва на побъркан фермер, който се опитва да сее насред улицата. Линията пресича булеварда. Когато Хектор стъпва на отсрещния тротоар и продължава да сипе прахта, внезапно загряваме. Той прокарва следа. Все още не знаем къде води, но когато отваря вратата на сградата пред себе си и се вмъква вътре, заподозираме, че ни се готви нов трик. Вратата се затваря и ъгълът рязко се сменя. Виждаме панорамен кадър на зданието, в което Хектор току-що е влязъл: корпорацията „Физи Поп Бевъридж“.

И действието се забързва. В поредица от мълниеносни обяснителни сцени бижутерът открива обира, втурва се на тротоара и спира първия полицай, след това с трескави, панически жестове обяснява какво се е случило. Полицаят поглежда надолу, забелязва тъмната линия по плочките и я проследява с очи до сградата на „Физи Поп“ отсреща. Това май е следа, казва. Да видим къде води, включва се и бижутерът, и двамата се отправят към зданието.

Обратно към Хектор. Сега той върви по коридора и внимателно доизпипва следата. Стига до някаква врата и докато изсипва последните прашинки на прага, камерата изкривява ъгъла, за да ни покаже надписа на вратата: „С. Лестър Чейс, заместник-директор“. Точно тогава, докато Хектор все още клечи долу, вратата се отваря и отвътре излиза самият Чейс. Хектор успява да отскочи в последния момент — преди Чейс да се препъне в него — и докато вратата се затваря, той се промушва през отвора и с патешка походка се вмъква в офиса. Кулминацията на мелодрамата наближава, но Хектор постоянства в смешките. Останал сам в офиса, той забелязва ценните книжа, разпръснати по бюрото на Чейс. Бързо ги събира, изглажда ръбовете им с театрален педантизъм и ги пъхва в сакото си. Следва серия от бързи, ударни жестове, в която той пъхва ръце в страничните си джобове, вади оттам скъпоценностите и изсипва цялата купчина крадени вещи на бюрото на Чейс. В момента, в който оставя и последния пръстен, Чейс се завръща, потривайки ръце, с извънредно самодоволен вид. Хектор отстъпва встрани. Свършил си е работата, сега остава само да гледа как врагът му си получава заслуженото.

Това се случва в шеметен вихър от почуда и недоразумение, от въздадено и предадено правосъдие. Отначало скъпоценностите отвличат вниманието на Чейс и той не забелязва, че книжата ги няма. Губи време и когато най-сетне отмества бляскавата купчина и открива липсата им, вече е твърде късно. Вратата рязко се отваря и вътре се втурват полицаят с бижутера. Скъпоценностите са идентифицирани, престъплението е разкрито и престъпникът е задържан. Чейс е невинен, но това е без значение. Следата води до неговия офис и са го заловили на място с плячката. Той, естествено, протестира, опитва се да избяга през прозореца, мята бутилки с безалкохолни по нападателите, но след една щура сцена с главни действащи лица полицейска палка и байонет, в крайна сметка бива победен. Хектор наблюдава с мрачно безразличие. Дори когато Чейс е окован в белезници и изведен от офиса, Хектор не се радва на победата си. Изпълнил е плана си блестящо, но каква полза от това? Денят вече клони към края си, а той е все така невидим.