Пол Остър - Книга на илюзиите

Хектор е основател и президент на процъфтяващ концерн за безалкохолни напитки, корпорацията „Физи Поп Бевъридж“. Чейс е неговият вицепрезидент и съветник, уж най-добрият му приятел. Но Чейс е натрупал огромни дългове от хазарт и кредиторите му го притискат да си плати, инак лошо му се пише. Когато Хектор пристига в офиса и поздравява с „добро утро“, Чейс е в друга стая и разговаря с двама съмнителни типове. Не се притеснявайте, казва. Ще си получите парите до края на седмицата, дотогава вече ще съм поел компанията, а стоката струва милиони. Главорезите склоняват да му отпуснат още малко време. Но това е последният ти шанс, предупреждават го. Ако пак се забавиш, отиваш за храна за рибите. Мъжете изтрополяват навън. Чейс избърсва потта от челото си и изпуска продължителна въздишка. След това отваря чекмеджето на бюрото си и взема оттам някакво писмо. Преглежда го набързо и придобива неописуемо доволен вид. Със зла усмивчица го сгъва и го пъхва в горния джоб на сакото си. Явно колелата се въртят, но нямаме идея в каква посока.

Сцената се сменя: офисът на Хектор. Влиза Чейс с нещо подобно на голям термос и пита Хектор дали би желал да опита новата напитка. Как се казва, пита Хектор. „Джазматаз“, отвръща Чейс, и Хектор кимва одобрително, впечатлен от звучното название. Без да подозира нищо, той оставя Чейс да му налее солидна доза от новото питие. Докато Хектор поема чашата, Чейс го гледа зорко и в очите му проблясват искри. Той чака отровната отвара да проработи. В среден план, Хектор вдига чашата към устата си и предпазливо отпива малка глътка. Носът му се сбърчва недоволно, очите му се облещват, мустачките му се изопват. Тонът е изцяло комичен; и все пак, докато Чейс го подканва и Хектор повдига чашата да отпие отново, зловещият подтекст на „Джазматаз“ става все по-ясен. Хектор отпива втора глътка, цъква с уста, усмихва се на Чейс и поклаща глава, сякаш за да намекне, че вкусът не е съвсем наред. Без да обръща внимание на критиката, Чейс поглежда часовника си, разперва дясната си длан и започва да брои на пръсти секундите. Хектор е озадачен. Но преди да каже каквото и да било, Чейс стига до последната, пета секунда и изведнъж, съвсем ненадейно, Хектор се изпъва в стола си и стоварва чело върху бюрото. Допускаме, че питието го е изпратило в безсъзнание, че временно е изгубил свяст, но докато Чейс стои и го гледа с празните си, безмилостни очи, Хектор започва да изчезва. Първо ръцете му бавно избледняват от екрана, после торсът му, накрая главата. Една част на тялото следва друга, докато накрая цялото тяло се разтваря в нищото. Чейс излиза и затръшва вратата зад себе си. Отвън спира, за да се наслади на триумфа си; обляга се на вратата и се усмихва. Появява се надпис: Сбогом, Хектор. Приятно ми беше.

След като Чейс си отива, за секунда-две камерата се задържа на вратата, после — много бавно — започва да се фокусира върху ключалката. Великолепен кадър, изпълнен с мистерия и напрежение. Отворът постепенно се увеличава, заема все по-голяма част от екрана, докато накрая надникваме в кабинета на Хектор. Само след миг вече сме в самия кабинет и тъй като очакваме да е празен, сме напълно неподготвени за това, което ни показва камерата. Виждаме Хектор с глава върху бюрото. Все още е в безсъзнание, но е напълно видим и като се опитваме да осмислим това внезапно и превратно чудо, можем да стигнем до един-единствен извод. Ефектът на питието трябва да е отшумял. Преди малко сме видели как Хектор изчезва и щом сега ни е пред очите, значи отварата не е толкова силна, колкото сме мислели.

Хектор бавно се събужда. Признаците на живот ни успокояват, отдъхваме си. Решаваме, че във вселената отново е настъпил ред и че сега Хектор ще се заеме с отмъщението си над Чейс, ще изобличи негодника. В следващите двайсет и кусур секунди Хектор преминава през някои от най-свежите, най-остроумни рутинни действия на смешника. Като човек, който се опитва да надмогне тежък махмурлук, той става от стола си, люшва се и залитва, тътри се напред-назад из стаята. Ние се смеем. Вярваме на очите си — и понеже сме уверени, че с Хектор всичко е наред, омекналите колена и световъртежът ни забавляват. Но точно тогава Хектор отива до огледалото на стената и отново всичко се преобръща. Той иска да се види. Иска да приглади косата си и да си оправи вратовръзката, но когато се взира в овала от гладко, лъскаво стъкло, лицето му го няма. Той няма отражение. Докосва се, за да се убеди, че е истински, да потвърди материалността на тялото си, но когато пак поглежда в огледалото, все така не може да се види. Хектор е озадачен, но не се паникьосва. Може би огледалото нещо не е в ред.