Кърт Вонегът - Галапагос

Още един уникален физически белег на мъжките фрегати задължително привличал вниманието на незрелите мъжки човешки индивиди, защото приличал на ерекцията на собствените им полови органи. В размножителния период всяка мъжка птица се опитвала да привлече вниманието на женската, като издувала като балон яркочервената кожа на гушата си. През размножителния период един птичи пазар, погледнат от въздуха, приличал на голямо празненство за човешки деца, където всяко дете има червен балон. Островите били плътно покрити от мъжките птици, наклонили назад глави и издули до пръсване препоръчващите ги за съпрузи гуши, докато женските кръжали в небето.

После една по една женските се спускали надолу, избрали някой от червените балони.

Винаги, след като Мери Хепбърн прожектирала филма за фрегатите, щом вдигнели щорите и запалели лампите, отново някой ученик, а не ученичка, понякога с клиничен интерес, друг път с насмешка или пък с горчивина, непременно задавал един въпрос, криеш, омраза и страх от жените: „А женските винаги ли гледат да изберат най-големите балони?“

Мери имала готов отговор, неизменен и повтарящ се дума по дума, сякаш бил цитат, изписан от „Мандаракс“: „За да узнаем дали е така, би трябвало да интервюираме женските, а доколкото ми е известно, досега това не било правено. Някои хора обаче са посветили живота си да изучават фрегатите и според тях женските всъщност избират онези червени балони, които бележат най-добрите места за гнездене. Разбирате, че след като целта е да се оцелее, това изглежда смислено… Този въпрос ни връща към истински загадъчното тайнство на брачния танц, изпълняван от синеногите рибояди, защото той изглежда няма никаква връзка с оцеляването на поколенията, с гнезденето или с храненето. С какво може да е свързан тогава? Бихме ли се осмелили да наречем това «религия»? Или, ако не ни достигне смелост, да го определим като «изкуство»? Искам да чуя мнението ви.“

Брачният танц на синеногите рибояди, който госпожа Онасис внезапно пожелала да наблюдава лично, не се е променил ни на йота през изминалите милион години. А и птиците продължават да не се страхуват от нищо. Те също така не са развили никаква склонност да се откажат от полетите и да се превърнат в подводници.

Що се отнася до смисъла на брачния танц, изпълняван от синеногите рибояди, тези птици са като огромни молекули с яркосини крака и в случая нямат избор. Природата им ги задължава да танцуват точно по този начин.

И човешките същества са били молекули, способни да изпълняват множество най-различни танци, или да отказват изобщо да танцуват, в зависимост от желанието си. Майка ми умееше да танцува валс, танго, румба, чарлстон, линди хоп, джигърбъг, ватуси и туист. Баща ми отказваше да танцува, понеже това бе негово право.

Щом госпожа Онасис казала, че иска да замине на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“, желаещите да се присъединят станали толкова много, че Рой и Мери Хепбърн били почти напълно забравени с жалката им, малка каюта под ватерлинията. Към края на март Кинг вече съставил списък на пътниците, оглавен от госпожа Онасис, следвана от имена, знаменити почти колкото нейното: доктор Хенри Кисинджър, Мик Джагър, Палома Пикасо, Уилям Р. Бъкли младши и, естествено, *Андрю Макинтош, Рудолф Нуреев, Уолтър Кронкайт и така нататък. *Дзенджи Хирогучи, пътуващ под името Дзенджи Кендзабуро, в отпечатаната брошура бил описан като световноизвестен експерт по животински болести, за да бъде донякъде в съответствие с останалите пътници.

Две имена от деликатност останали извън списъка, за да не се повдигат неудобни въпроси кои хора се крият зад тях, понеже зад тях всъщност не се криел никой; имената на Рой и Мери Хепбърн с жалката им, малка каюта под ватерлинията.

После този леко фризиран списък се превърнал в официален документ. Затова когато през май самолетната компания „Екваториана“ била телеграми до всички участници със съобщението, че ще има специален нощен полет за онези, намиращи се в Ню Йорк вечерта преди отплаването на „Баиа де Дарвин“ , Мери Хепбърн не била сред уведомените. За пътниците, където и да се намират, щели да бъдат изпращани лимузини, за да ги откарат до летището. Всяка самолетна седалка можела да се превръща в легло, а в туристическата класа седалките били заменени с кабаретни масички и дансинг, където група от еквадорския балет „Фолклорико“ щяла да изпълни типичните танци на различни индиански племена, включително и танца с огън на загадъчните канка-бони. Щели да поднасят отбрани ястия и вина, достойни за най-известните френски ресторанти. Всички тези услуги били безплатни, но Рой и Мери Хепбърн изобщо не узнали това.