Ник Хорнби - Джулиет гола

— Понеже на мен би ми било неудобно да вляза в нехетеросексуална кръчма.

— Те ходят на кино. Посещават ресторанти, кръчми, частни домове.

— Аха — каза Малкълм мрачно. — Частни домове. — Подтекстът очевидно беше, че в частните домове вече всичко се случва, при закрити врати.

— Ако искаш, говори направо с нея — предложи Ани. — Ако си толкова любопитен за лесбийките в Гулнес.

Малкълм се изчерви.

— Не съм любопитен. Просто ми е интересно.

— Не искам да прозвучи егоистично — забеляза Ани, — но може ли да поговорим за мен?

— Не знам за какво си дошла да говориш.

— За проблемите си.

— Аз вече не знам какви са ти проблемите. Май всяка седмица имаш по някой нов. Вече изобщо не става дума за твоята продължителна моногамна връзка. Сякаш всички този години не означават нищо за теб. По-интересно ти е да сваляш мъже по дискотеките.

— Малкълм, и по-рано съм ти казвала. Ако ще ме критикуваш, по-добро да престана да идвам.

— Изглежда, възнамеряваш да извършиш доста неща, за които бих те критикувал. Което от своя страна означава, че трябва да продължиш да идваш.

— За какво ще ме критикуваш?

— Наистина ли възнамеряваш да спиш с когото ти падне?

Тя въздъхна.

— Все едно изобщо не ме познаваш.

— Не познавам тази част от теб, която внезапно решава, че иска да прави секс с първите Том, Дик и/или Хари, които ти се изпречат.

— Но не съм го направила, нали?

— Снощи, имаш предвид.

— Можех да преспя с Барнзи, но не го направих. — Тя съжали, че не си бе направила труда да научи малкото му име. Малкото име щеше да й помогне да запази отчасти достойнство в ситуацията.

— И защо?

— Защото, независимо какво си мислиш, не съм пълна кучка.

Тя не беше никаква кучка. Беше спала с един-единствен мъж в продължение на петнайсет години, и то спорадично, и то без особен ентусиазъм. Но дори произнасянето на фразата „не съм пълна кучка“ по някакъв начин й внуши самочувствие. Едва ли би я произнесла двайсет и четири часа по-рано.

— Какво му имаше?

— Нищо. Беше сладък. Странен, но сладък.

— Тогава какво търсеше?

— Знам съвсем точно какво търся.

— Така ли?

— Така. Човек на моята възраст. Човек, които чете. Може би човек с творчески заложби. Ако има дете или деца, няма да е проблем. Човек с известен опит.

— Знам кого описваш.

Ани доста се съмняваше в това, но за миг се зачуди дали Малкълм няма да измисли някого — например свой наскоро разведен син, който пише поезия и свири в Манчестърската филхармония.

— Сериозно?

— Неговата противоположност.

— Чия противоположност?

— На Дънкан.

Това беше вторият случай, в който Малкълм правеше някакъв извод, който можеше да се нарече прозорлив, макар вероятно да бе напълно погрешен. Тъкър беше пълната противоположност на Дънкан. Дънкан нямаше деца, нямаше творчески заложби, нямаше и никакъв житейски опит. Или поне никога не бе замервал с камъни прозорците на известна красавица, никога не бе страдал от алкохолизъм, не бе обиколил Америка и Европа и не бе опропастил талант, даден му свише. (Дори неживеенето на Тъкър можеше да се приеме за живеене, ако си падаш по него.) Така ли беше наистина? Нима тя бе влюбена в Тъкър, защото той представляваше пълна противоположност на Дънкан? Ако отговорът беше да, то Ани и Дънкан бяха успели да създадат едно празно пространство, при това объркано, с криви линии, странни издадености и неочаквани хлътнатини, като парче от пъзел, което Тъкър бе запълнил съвсем точно.

— Така ли? — каза Малкълм. — Е, беше просто предположение.

{Скъпа Ани,

Питаш какво прави човек, когато види, че е пропилял петнайсет години от живота си. Шегуваш ли се? Не знам дали някои ти е казал, но аз съм топекспертът по този въпрос. Очевидно съм изгубил повече от петнайсет години, но се надявам да пренебрегнеш излишъка и да ме възприемеш като сродна душа. Или дори като свой гуру.

Първо на първо, трябва да намалиш числото. Направи списък на всички хубави книги, които си прочела, всички филми, които си гледала, и всички разговори, които си провела. Дай им някаква темпорална стойност. С помощта на малко творческо счетоводство ще успееш да сведеш числото до десет. Аз успях да докарам моите горе-долу до толкова, макар и не съвсем честно — например включих целия живот на сина ми Джаксън, макар през голяма част от времето той да е бил на училище или в леглото.

Ще ми се да кажа, че стойности от порядъка на десетилетие могат да се впишат като разход, който се приспада от общата сума в данъчната ти декларация, но всъщност не го вярвам. Още не съм съвсем на себе си заради изгубеното време, но го признавам единствено пред себе си нощем, което може би е причината да не мога да се похваля с особено здрав сън. Какво да ти кажа? Ако това наистина е изгубено време — а за да потвърдя, че е така, първо трябва да разгледам внимателно твоите счетоводни книжа, — то имам лоша новина за теб: загубата е невъзвратима. Можеш да добавиш малко към остатъка, като спреш наркотиците или цигарите или като спортуваш редовно, но моето мнение е, че времето след осемдесетия рожден ден не е чак такъв купон, какъвто се смята.