Ник Хорнби - Джулиет гола

— Обичам те.

— Не.

— Наистина. Обичам те. Още откакто те видях в тъпата кръчма.

— Понеже приятелката ми е гей.

— Това само ми помогна да преценя.

Ани се засмя и поклати глава, а Барнзи направи трагична гримаса. Пак беше нещо. Беше някаква шега, случка, момент, които не се отнасяше до миналото й или до историята. То се случваше сега, в нейната дневна. Може би затова бе предложила кушетката на Барнзи. За да може той да прави шпагат и да й обяснява колко е влюбен в нея и ето че тъкмо така стана.

— Не го казвам само защото правя упражнения. Напротив. Правя упражнения, защото те обичам.

— Много си мил — каза тя. — Но трябва да си лягам.

— Може ли да дойда с теб?

— Не.

— Не? Просто не?

— Просто не.

— Семейна ли си?

— Чудиш се дали мъжът ми не спи в семейната спалня и затова не те каня? Не.

— Тогава какъв е проблемът?

— Няма проблем. Всъщност има. Виждам се с някого. Но той живее в Америка.

Последователното придържане към лъжата я правеше да изглежда все по-достоверна, така, както когато много хора минават през едно място, се образува пътека.

— Така значи. Америка… — Той обърна длани нагоре, за да подсили реакцията си.

— Отношенията ни са по-различни.

— Пак си помисли.

— Барнзи, няма какво да мисля.

— Мисля, че не си права.

— За какво да мисля?

— Работата не е в мисленето — каза Барнзи с жар.

— Значи съм права. Няма какво да мисля.

— Ще се разведа. Ако това има някакво значение. От известно време го обмислям, но това, че те срещнах, ми помогна да реша.

— Ама ти си женен, така ли? Мамка му, Барнзи, ти си бил страшно нагъл.

— Да, но чуй ме. Тя мрази танците. Мрази северняшката музика. Обича тъпи… не знам. Жени с голяма коса, които печелят шоута за таланти.

Той се замисли.

— Мамка му. Точно така е. Нямаме нищо общо. Чак сега разбирам колко не си пасваме. Наистина ще се разведа. Не го казвам само заради теб. Наистина ще се разведа.

— Когато се прибереш, може да си промениш решението.

— Вече съм решил.

— Ние двамата едва ли ще сме по-добра двойка.

— Защо не? Нали се забавлява тази вечер?

— Е, да. Донякъде. Но ако трябва да съм честна, прекарах вечерта с Гав. И с Тери Джаксън. И с Роз. Ти през повечето време действаше сам.

— Но аз така танцувам. С моя стил, със стойките на ръце и така нататък, трябва да съм сам на дансинга. Иначе не съм такъв, примерно ако гледаме телевизия.

— Искаш да кажеш, че няма да ходиш в другата стая да си гледаш телевизия сам? Или че няма да правиш стойки на ръце, докато гледаш любимото ни предаване?

— Ами и двете. Никое от двете. Ще ходя сам за риба. По-точно ходя сам за риба. Само го казвам.

— Хубаво е да си кажем всичко още в началото.

— Ти се ебаваш — каза Барнзи обидено.

— Малко.

— Ясно. Дрънкам глупости, нали? — Той се изправи. — Мисля да тръгвам.

— Сериозно ти предлагам кушетката.

— Много любезно. Но не ме интересува. Моята игра е секс или контра.

— А какво е контра?

— Контра е да се върна в дискотеката. Обикновено не се отказвам толкова рано. Това, че загубих толкова време тази вечер, беше само заради теб.

Барнзи протегна ръка и Ани я стисна.

— Беше ми приятно, Ани. Не чак колкото се надявах, ако се сещаш. Но човек не може да има всичко.

На сутринта тя още не беше съвсем сигурна дали не й се е присънил и дали ако разкажеше за дребното мускулесто тяло, талка и премятанията на своя психоаналитик, щеше да се окаже, че тя има необичайно отношение към мъжката сексуалност.

На следващата сутрин направи грешката да разкаже на Малкълм за предишната си вечер. Вероятно, когато отиде на сеанса, все още не бе съвсем изтрезняла и прецени, че неговото тесногръдие ще бъде подходяща мишена за пиянското й безразсъдство; да говори с него за секспланове щеше да е също толкова забавно, колкото да го пръска с воден пистолет. Но тя го понапръска и той остана да седи там, мокър и тъжен, а тя не можеше да си обясни защо бе решила, че това ще е весело.

— Сексплан? Срещнала си се с някаква гей приятелка, за да се предлагаш на мъже?

Откъде да започне след такъв въпрос?

— Това, че е гей, в случая няма никакво значение.

— Не знаех, че в Гулнес има лесбийка. — Не и в Гулнес, разбира се. Малкълм определено не можете да остави въпроса със сексуалната ориентация на Роз непроучен.

— Има поне две. Но това не е…

— Къде ходят?

— Как така къде ходят?

— Не излизам много, но не съм чул тук да има лесбийски барове или клубове.

— Малкълм, на тях не им трябва да ходят по лесбийски клубове. Както на теб не ти трябва да ходиш по хетеросексуални кръчми. Клубовете не са неразделна част от хомосексуалността.