Джералд Даръл - Шепнещата земя

— Заповядайте, сеньори, заповядайте — покани ни тя и ни махна с ръка да влезем в градинката.

Прекрачихме прага на вратата и докато Луна приклекна и започна да разговаря тихо с очарованите деца, излъчващият доброжелателство и самостоятелност Хелмут се обърна с усмивка към жената.

— Този сеньор — каза той и ме сграбчи така здраво за рамото, като че се страхуваше да не избягам, — този сеньор иска бичос, живи бичос, а? Когато онзи ден минавах край вашата къща, видях, че имате папагал, обикновен и много грозен папагал, който ни най-малко не се съмнявам, че сеньорът няма да хареса. Все пак задължен съм да му го покажа, колкото и да не струва нищо.

Жената се наежи.

— Папагалът е красив — отвърна тя остро й възмутено, — много красив папагал, а на всичкото отгоре е и много рядък.

— Глупости — отвърна твърдо Хелмут. — Виждал съм много такива на пазара в Жужуй и те са толкова обикновени, че просто ги раздаваха даром. Този без съмнение е като тях.

— Сеньорът има грешка — отвърна жената, — това е най-необикновена птица, много красива и много питомна.

— Не смятам, че е красива — каза Хелмут и добави важно: — Това че е питомна, няма никакво значение за сеньора. Ако ще да е питомна, ако ще да е дива като пума.

Почувствах, че е време и аз да се намеся в спора.

— Слушай… Хелмут — започнах неуверено аз.

— Да? — отвърна той, обърна се и ме погледна със сините си очи, в които проблясваха войнствени пламъчета.

— Не ми се иска да се намесвам, но не е ли по-добре първо да видим птицата, а после да се пазарим? Искам да кажа, че може да се окаже много обикновена или пък много рядка.

— Да — отвърна Хелмут, поразен от необикновената идея — да, хайде да видим птицата.

Той се обърна и погледна жената.

— Къде е тази ваша жалка птица? — попита той.

Жената посочи мълчаливо над лявото ми рамо и когато се обърнах, видях, че папагалът е кацнал върху зелените листа на нара на около метър от мене и наблюдаваше с интерес нашата сделка. В мига, в който го зърнах, разбрах, че трябва да го взема, защото беше рядкост: червеночела тукуманска амазона. Казано по-просто, необикновена птица за всяка европейска сбирка. За амазона папагалът беше малък, затова пък имаше красива тревистозелена перушина, тук-там обагрена в жълто; около тъмните си очи имаше чисто бели кръгове, а челото бе обагрено в аленочервено. На краката, там, където свършваше перушината, като че носеше оранжеви жартиери. Гледах го с поглед, изпълнен с копнеж. След това, като се помъчих да си придам безстрастно изражение, аз се обърнах към Хелмут и свих с присторено безразличие рамене. Сигурен съм, че това не измами ни най-малко собственичката на папагала.

— Това е рядък папагал — казах аз, като се мъчех да придам на гласа си звучене на нетърпимост и отвращение от папагала. — Трябва да го взема.

— Виждате ли? — каза Хелмут и отново премина в настъпление — сеньорът казва, че птицата е много обикновена, той има вече шест такива в Буенос Айрес.

Жената ни погледна с голямо недоверие. Опитах се да си придам вид, че наистина притежавам шест червеночели амазони и всъщност не съм чак толкова заинтересован да се снабдя с още един. Жената се колебаеше, след което изигра най-силния си коз.

— Този папагал обаче знае да говори — заяви тържествено тя.

— На сеньора му е безразлично дали може да говори или не — парира бързо нейния натиск Хелмут. Ние всички пристъпихме към птицата и се събрахме в кръг около клончето, на което беше кацнала. Папагалът ни наблюдаваше безучастно.

— Бланко… Бланко — загука жената. — Como tevas 19 19 Как си? (исп.). — Бел.пр. , Бланко?

— Даваме ви тридесет песо за него — предложи Хелмут.

— Двеста — отряза го жената, — за папагал, който може да говори, двеста песо са нищо.

— Глупости! — възмути се Хелмут. — А откъде да знаем, че говори? Досега не е казал нищо.

— Бланко… Бланко — викаше като вбесена жената, — кажи нещо на мама… говори, Бланко!

Бланко ни гледаше замислено.

— Петдесет песо и това са страшно много пари за птица, която при това не може и да говори — каза Хелмут.

— Madre de Dios 20 20 Света Богородице! (исп.). — Бел.пр. ! Та той по цял ден дърдори едва не през сълзи промълви жената. — Говори чудесни неща… това е най-добрият папагал от всички, които съм слушала досега.

— Петдесет песо, вземате ли ги или не — произнесе решително Хелмут.

— Бланко, Бланко, говори — стенеше жената, кажи нещо на сеньорите… моля те!

Папагалът разтърси зелената си перушина и тя зашумя като коприна, наклони глава на една страна и проговори.