Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

Прибира червения речник заедно със забрадката си в едно чекмедже в спалнята. Докато се мушва в леглото, си мисли за Дорис, за онова, което каза за Аурек. Че прилича на нея. Затваря очи. Понякога има усещането, че Дорис едновременно знае всичко и абсолютно нищичко.

Чува Януш да се размърдва в леглото до нея.

— Какво прави досега?

Силвана трепва от сънения му глас.

— Направих си чаша какао. Не исках да те будя.

Тя се увива в одеялата си и изключва ума си за писмата. Твърде болезнени са, за да може да мисли за тях.

— Януш? Отпратиха ме. Изгубих работата си.

Силвана светва лампата до леглото.

Примигвайки на светлината, Януш изглежда така, сякаш има махмурлук, очите му са замъглени, а косата му стърчи нагоре на рошави кичури. Моли я да загаси лампата.

— И без това никога не си харесвала тази работа — казва. — Ще говорим за това по-нататък. Сега трябва да се наспя.

Силвана слуша как дишането на Януш се успокоява. Мисли за Тони. Как я беше погледнал, когато й даде речника, допирът на пръстите му върху бузата й. Ръката й лежи на гърдите й. Тя пъхва ръка под нощницата си и обгръща с шепа гърдата си, пръстите й обикалят зърното й. Стигнала е толкова далеч. Целите до края на живота й са й ясни — брак, майчинство, тази къща. По една трета от остатъка на живота й е определена за тях. С тези мисли, завладели ума й, тя закопчава нощницата си, отпуска глава на възглавницата и се оставя на съня да я отведе в мрака на нейните сънища.

Григор беше хубав мъж, който е наясно с това. Беше висок и строен, носеше ушит по поръчка костюм от туид под дълъг тренчкот, а около дългия си врат бе увил шал с цвят на горчица. Каза, че е лекар. Работил в Русия и живял в разни затънтени села в Урал, на километри от градовете. Беше знахар, практикуваше народна медицина. С него сега имаше малка група хора — три жени и един мъж. Още първия ден, когато Силвана се присъедини към тях, Григор й нареди да се оглежда за мравуняци. Възрастният мъж с него страдаше от артрит.

— Трябва да намеря от онези мравки, които строят домовете си над земята. Ако намериш такива, после трябва да извадим гнездата цели. Секретът, който мравките отделят за построяването на гнездата, е чудесно лекарство при тежки болести.

— Той знае какво прави — каза една от жените на Силвана и погали корема си. — Спаси бебето ми. Още съм в началото. Само осмата седмица е, но вече бях болна като куче. Идвам от едно село на около осемдесет километра на север оттук. Срещнах Григор преди няколко седмици. Бях прокървила, а той ми даде лекарство и кървенето спря. А виж ме сега. Нищо ми няма. Той е удивителен мъж.

Името й беше Елза. Имаше кръгло лице с лунички, обрамчено от гъста, тъмна и лъскава, подстригана на черта коса. Очите й бяха големи, миглите й дълги, а устните плътни и естествено нацупени. Тя следваше Григор навсякъде. Ако беше твърде уморена да излезе от лагера, седеше и го чакаше.

Имаше и една възрастна двойка. Той обичаше да се оплаква от студа, да потърква плешивото си теме и да се шегува, че има нужда от подстрижка. Тя имаше широки бедра, отпусната кожа, а косата й беше сплетена на плитки и седеше намотана отгоре на главата й като сиви наденици. Отговаряше за сготвянето на това, което им донесеше Григор. През останалото време се суетеше около болния си съпруг.

Третата беше тъмнокоса жена на име Лоти. Силвана я нарече „пианистката“. Носеше косата си на стегнат кок и имаше изящни ръце, в които се взираше дълго.

Григор показа на Силвана как да дере животни с нож и как да поставя капани, и тя се изненада колко бързо се научи да оцелява в гората.

— Дръж — каза й той и й подаде един умрял заек още първия път, когато отидоха на лов. — Не се плаши. Вземи един от ножовете ми и аз ще ти покажа какво да правиш.

Бяха много навътре в гората, сред папрат и бодливи храсти.

Силвана кимна. Вече беше драла зайци с Ханка, когато зимуваха във фермата. Щеше да покаже на този мъж, че знае точно какво да направи. Тя взе ножа, който й подаде — ловен нож с къса дръжка и късо острие. Аурек приклекна до нея.

Григор й се усмихна така, все едно е любимата му ученичка.

— Започни от задните крака. Кожата ни трябва цяла. Ще се зарадваш на ръкавици от заешка кожа, като настъпи зимата. Трябва да направиш разрез през кълката. Давай смело с ножа. Не се страхувай, доста е…

Силвана пое ножа и ловко разряза плътта на животното. Няколко минути по-късно вече държеше кървавата заешка кожа.