Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

Вади една от щайгата и после я пуска при останалите, но успява да хване Силвана, щом тя залитва на една страна.

— О, боже, съжалявам. Добре ли си?

— Трябва ми малко чист въздух. Май е от жегата тук.

Тони я хваща под ръка и я повежда към една врата в задната част на магазина. Отваря я и бързо я извежда в малък двор.

— Ох, изглеждаш много зле. Толкова съжалявам.

Силвана вдишва дълбоко свежия въздух и се опитва да се успокои.

— Трябва да поддържам мястото топло заради животните. Да не ти прилоша от костите? Съжалявам. Толкова съм глупав. Трябваше да се сетя.

— Да се сетиш за какво? — пита Силвана, докато попива челото си с кърпичка.

— Как би могла да се почувстваш. Изплашиха ли те? Разбирам през какво си преминала. Какво се е случило в родината ти. Четох за лагерите. Съжалявам. Толкова много съжалявам.

Силвана се отдръпва от него.

— Трябва вече да тръгвам.

— Не, не трябва. Не още. Моля те, поне ми позволи да ти предложа чаша чай. Не си тръгвай още.

Очите му са тъмнокафяви и впити в нея. Ако падне, той ще я хване. И тя го знае. Именно затова е тук. Трябва да положи доверието си някъде сега, след като Януш я е наранил така жестоко.

Той я хваща за лакътя.

— Прости ми, че ще го кажа, но изглеждаш самотна, Силвана.

— Аз…

— Не ме разбирай погрешно. Радвам се, че дойде.

— Трябва да си вървя…

— Не и докато не ми споделиш какво те прави толкова тъжна. Имаш ли нужда от нещо? Мога да намеря всичко. Ще ми кажеш ли какво те мъчи?

Силвана се сеща за писмата.

— Говориш ли френски?

— Френски ли? Не. Защо?

— А можеш ли да четеш на френски? Той е като италианския, нали?

— Не мисля. Но имам един френско-английски речник някъде. Ще ти свърши ли работа?

— Да. Дали мога да го взема назаем?

— Вземи го.

— И… и, моля те, не казвай на съпруга ми.

Ръката на Тони е на кръста й и тя усеща горещината й през дрехите си.

— Няма да обеля и дума. Някой ден ще ми кажеш ли защо ти е речникът? Нали не планираш ваканция на Ривиерата?

Той я пуска, леко засмян, а тя се опитва да накара лицето си да изглежда спокойно.

— Не, не е заради ваканция.

— Добре. Не ми се иска да вярвам, че заминаваш. И така — казва той, отстъпвайки назад, а интимността между тях се изпарява, — мога ли да ти предложа сега онази чаша чай?

Когато й поднася сандвич в своя апартамент над магазина, тя осъзнава, че чувства глад от дни.

Кабинетът на управителя сякаш е пренаселен от двамата. Силвана стои от едната страна на дървено бюро, отрупано с неподредени, клатушкащи се камари от документи. Той стои от другата страна и дими с цигара, висяща от ъгъла на устата му, докато рови из документите. Зад него един прозорец гледа към пода на фабриката и Силвана копнее с цялото си сърце в момента да е на своята машина и да работи редом с другите жени.

— Много съжалявам, милинка — казва управителят, когато най-после изнамира един лист от купа документи. — Разбираш ме, нали? Освобождаваме те. Сега ще ти платим, но повече не можеш да се върнеш.

— Моля ви. Мога да шия по-бързо.

— Не се справяш с обема на работата. Не можем да плащаме на хора, които не се справят.

Тя обмисля дали да не умолява, дали да не падне на колене. Но знае, че ще е безполезно. Беше отчайваща работничка. Вместо това кима и се извинява.

Докато прекосява двора, се изненадва от усещането за облекчение, което я обзема. Слънцето огрява лицето й и тя се чувства освободена от прашната, мрачна фабрика.

Заварва къщата празна, щом пристига вкъщи. Януш сигурно е взел Аурек от училище и го е завел на разходка. Как щеше да му каже новината? Той ще го сметне за провал.

Снове из градината, когато чува гласа на Януш иззад оградата. Наднича и го вижда да седи на една маса за карти заедно с Гилбърт и Тони. Главите им са надвесени над нея, почти се докосват, а лактите им стърчат навън.

Излиза на улицата и влиза през отворената входна врата на Дорис.

— Здрасти, миличка — поздравява я Дорис. Тя стои в коридора и пуши. — Видяла си мъжете, а?

Посочва с палец зад нея.

— В градината са, играят карти. Тони се появи с пиячка и си организираха импровизирано събиране. Твоето момче е с мен в дневната. Хайде, влизай. Ама обича да си хапва, нали? Нямам представа къде го побира всичкото. Ядеше хляб и сладко като за последно.

Дневната представлява мрачна стая, пълна с повече мебели, отколкото тя и Януш имат в цялата си къща. Стените са облепени с тапети на бели и маслинено зелени райета. Над камината е окачено огледало, а от двете му страни седят две големи червено-бели порцеланови кучета. На всяка свободна повърхност са поставени някакви украшения.