Аманда Ходжкинсън - Британия Роуд 22

— Много време съм ял еленско месо — каза.

— В къщата имам еленски наденици — допълни Амброуз. — Номерът е да им сложиш много червен пипер.

Януш потри ръце.

— Звучи вкусно. А аз умирам от глад.

— Тези елени са някъде наоколо — каза Франек. Все още държеше оръжието си насочено, готов за стрелба.

— Не е безопасно за лов в тази мъгла — обади се Януш, замислен кога ще се върнат и ще изядат надениците.

Франек придържаше оръжието на рамото си, докато отчупи един малък клон и го хвърли на леда, за да го гонят кучетата. Голямата рижа хрътка се спусна за него. Обърна се с пръчката в уста, подхлъзна се и се плъзна на една страна.

После всичко се случи толкова бързо. Януш видя как кучето се мъчи да се изправи, после чу как леда изскърцва и се пропуква, и ужасено гледаше как то пропадна през малка дупка в езерото.

— Мелез! — викна Амброуз. — Мелез, тъпо куче такова!

Той свали раницата от гърба си и пристъпи върху замръзналото езеро, като бързо легна по корем и започна да се приплъзва по леда.

— Трябва да го счупим — изкрещя. — Трябва да извадим кучето отдолу.

— Аз ще го извадя — викна Франек. Януш съзря възбудата в очите на Франек и решимостта, с която изтича по езерото след Амброуз.

— Не! — кресна Бруно. — Махни се от леда! Опасно е!

Франек заби приклада на пушката си в леда. Удари я силно два-три пъти. Тогава се чу изстрел и ято черни врани се разлетяха от върховете на дърветата. Пушката гръмна отново и Франек падна на земята, тялото му се гърчеше. Амброуз се плъзна по леда до него, пъхна ръка в дупката, която се беше образувала, и извади рижото куче от водата.

Нещо привлече погледа на Януш, някакво движение зад него, и той се обърна. Четири благородни елена, с облаци пара от дъха им пред тях, излязоха на открито и препуснаха леко към снежната гора. Януш гледаше как се отдалечават. Щом отново погледна към езерото, видя Франек да лежи неподвижно с празната пушка до себе си, а по леда се разливаше червена локва кръв.

Понесла препълнени пазарски торби, Силвана пресича улицата на трамвайната спирка, минава по една оживена улица, после по още една и накрая стига пред магазина за домашни любимци на Тони. Поколебава се. Какво да му каже? Тя дори не знае какво търси там, освен това, че той я е поканил, а тя се е съгласила. Отваря вратата и пристъпва в какофония от птича олелия. Мястото мирише на талашит и дезинфектант и Силвана се опитва да не се закашля, щом вдишва топлия въздух.

Това наистина е търговски център. На сламата в клетките спят малки кучета, котета, зайчета и дори патета и пилета. Мишки припкат в големи телени клетки, а една цяла стена е заета от птичарник, населен с кресливи папагали, канарчета, вълнисти папагалчета и зеброви сипки. По-навътре в магазина вижда тъмни аквариуми с рибки, отблясъци в цветовете на дъгата, в оранжево и златно се появяват и изчезват бързо в сенчестите води.

— Мога да ти намеря каквото животно си поискаш.

Чува гласа на Тони. Вдига поглед и го вижда, застанал зад дървения тезгях, да й се усмихва и радва, че е дошла. Лицето му излъчва задоволство и тя няма как да не се поласкае. Той изглежда искрено щастлив да я види.

— Какво би искала? — пита Тони и излиза иззад тезгяха. — Може би една чинчила? Или костенурка? Аз снабдявам зоологически градини и циркове. Един слон за сина ти, да язди до училище? Съфолкска овца или пък норфолски овен?

— Просто минавах — казва Силвана, оставя долу торбите и сваля ръкавиците си — и си помислих, че бих искала да видя животните.

Тони й дава да подържи едно котенце, после една мишка, която се опитва да пропълзи нагоре по ръкава й. Накрая слага и малко черно зайче в дланта й.

— Можеш да го вземеш като подарък. Той те харесва.

— Прелестен е — отговаря Силвана. — Но искам да ти го платя.

— Ах, ами точно този не е за продан. Свободен е само като подарък.

Тя се намръщва, несигурна какво да каже. Дали не й се присмива?

Повежда я още по-навътре из магазина, покрай пътеки от кучешки бисквити, семена за птици и сандъци с кожени играчки за дъвкане за кучета.

Силвана поглежда надолу към голямата дървена щайга до нея. Пълна е с пожълтели кости. Опитва се да не гледа натам, но не може — костите привличат вниманието й. Излъсканите ябълки я омайват, загрубелите подбедреници и изпъкналите стави. Цели купища навсякъде около нея. Олюлява се на краката си.

— Изглеждат страховито, нали? — казва Тони жизнерадостно. — Основно са конски кости.