Разбира се, помисли си той, сигурно е неприятно да те съдят за опит за самоубийство, да те разпитват и да пишат за теб във вестника като куриоз, да те одумват по време на закуска и докато играят билярд, все едно душата ти е обща собственост, някакво общо дело. Причард я гледаше как си бърше носа и прибира с тънки пръсти кърпичката. Не, не беше само изтощение, беше съвсем друго страдание. Тя изглеждаше не просто измъчена, сякаш се беше стопила наполовина.
— Не обръщай внимание — рече Анна, като се овладя. — Не ми обръщай внимание.
— Ако можех да хвърля поглед на едно късче… — рече Причард.
— От кое?
— От опиума. Ще ти го платя. Няма да го подменя, искам само малко парченце, не е задължително да ми даваш всичкото.
Тя поклати глава и в това рязко движение Причард най-сетне долови кое е различно у нея. Пристъпи напред, прекоси с три бързи крачки разстоянието и я сграбчи за ръкава.
— Къде е? — попита той. — Къде е опиумът?
Анна се дръпна.
— Изпуших го. Снощи изпуших последното късче.
— Не си!
Причард се втурна след нея, хвана я за рамото и я обърна. Забучи палец под брадичката и повдигна главата ѝ нагоре, за да надзърне в очите ѝ.
— Лъжеш! Очите ти са бистри.
— Изпуших го — повтори Анна и бутна ръката му.
— На Сук ли го върна? Той ли го прибра?
— Изпуших го. Както винаги.
— Стига, Ан! Не лъжи.
— Не лъжа.
— Изпушила си примесен с отрова опиум и очите ти са бистри като вода?
Тя го изгледа подозрително.
— Откъде знаеш, че е бил примесен с отрова?
— Дори и да не е бил…
— Сигурен ли си, че е бил примесен? Сигурен ли си?
— Не съм сигурен и не знам абсолютно нищо за тази проклетия! И освен това не ми харесва тонът ти! — извика Причард. — Искам просто да получа остатъка, за да го изследвам, по дяволите!
Анна отново се беше съживила.
— И кой е сложил отровата вътре, Джо? Кой се е опитал да ме убие? Кой според теб?
Аптекарят махна с ръка.
— Може да е бил Ах Сук.
— Обвиняваш мъжа, който обвинява теб? — Тя се засмя. — Гузен негонен бяга!
— Опитвам се да ти помогна! — заяви ядосано Причард. — Опитвам се да ти помогна!
— Нямам нужда от помощта ти! Не желая да ми помагаш! За последен път ти казвам: не съм искала да се самоубивам, Джо, и в опиума не е имало никаква отрова!
— Тогава как ще обясниш, че се озова полумъртва насред пътя за Крайстчърч?
— Не мога да го обясня!
Едва сега на лицето ѝ, безизразно до този момент, се изписа някакво чувство: страх, гняв.
— Онази нощ си изпушила една лула, както винаги, така ли?
— И всеки ден, откакто ме пуснаха от затвора.
— И днес ли?
— Не. Снощи беше за последно. Казах ти вече.
— По кое време снощи?
— Късно беше, към полунощ.
Причард едва се сдържа да не се изплюе в краката ѝ.
— Не ме прави на глупак! Виждал съм те под въздействието на опиума, виждал съм те и да се съвземаш. В момента си трезва като монахиня.
Лицето ѝ се отпусна като дрипа.
— Щом не ми вярваш, отивай си.
— Няма да си тръгна. Няма!
— Върви по дяволите, Джо Причард!
— Ти върви по дяволите!
Тя отново се разплака. Причард ѝ обърна гръб. Къде ли го криеше? Отправи се към гардероба, отвори го и затършува вътре. По закачалката висяха рокли. Фусти. Кюлоти, оръфани и захабени. Кърпички, шалове, корсети, чорапи, обувки. Нищо. Прехвърли се към тоалетката, там върху пукната порцеланова чиния беше поставена газена лампа, на чийто пламък уличницата навярно загряваше опиума, до нея имаше подплатени ръкавици, гребен, игленик, отворен пакет сапун, бурканчета с крем и пудра. Той ги взимаше едно по едно и после грубо ги връщаше по местата им, идеше му да обърне цялата стая наопаки.
— Какво правиш? — попита Анна.
— Криеш го и не искаш да ми кажеш защо!
— Не ми пипай нещата.
Той се изсмя.
— Твоите скъпоценности, а? Спомени от едно време?
Измъкна рязко чекмеджето на тоалетката и го обърна. На пода се посипа водопад от дрънкулки. Монети, ибришимчета на дървени макари, панделки, облечени копчета, шивашки ножици. Три коркови тапи от шампанско. Мъжка четка за бръснене, отмъкната от някого. Кибрит, банели. Билетът от пътуването ѝ до Нова Зеландия. Парчета плат. Огледало със сребърно покритие на гърба. Причард разбута купчината. Намери лулата на Анна, с нея трябваше да има и малка кутийка или пък кесийка, в която, увито във восъчна хартия, да е пъхнато парчето опиум като бонбон, купен от магазин. Той изруга.
— Звяр! — подхвърли Анна. — Отвратителен си.
Читать дальше
