Чарлс Буковски - Записки на стария мръсник

С Фелика събрахме багажа, върнахме се в Ел Ей и докато си потърсим къща, си взехме стая в мотел.

– Мама му дееба, захарче – рекох аз, – олекна ми! Идея си нямаш какво ми мина през главата!

Купихме си бутилка уиски да го отпразнуваме, после се любихме, изтегнахме се и заспахме спокойно.

Изведнъж гласът на Фелика ме събуди:

– Ти, дяволе, мъчител такъв! – нареждаше тя. – Няма ли отърване от теб отсам гроба? Ти ми отне моята Йевона и сега ме следваш тук! Махай се оттук, Демоне! Вън! Напусни ни завинаги!

Седнах в леглото, погледнах в посоката, в която гледаше Фелика, и мисля, че го видях – голямото лице, излъчващо някаква червена светлина, примесена с леко оранжево, подобно жарава, и зелени устни и два дълги жълти щръкнали зъба, рунтава бляскава коса и нещото се хилеше, очите ни наблюдаваха като мръсен виц.

– Е, аз пък ще бъда мръсен идиот – обадих се аз.

– Вън! – извика Фелика. – В Свещеното Име на Всемогъщия Джа и в името на Буда и в името на хиляди богове аз те проклинам и ти заповядвам и те прокуждам от нашите души завинаги и во веки веков!

Запалих лампата.

– Това е от уискито, бейби. Много калпаво уиски, плюс умората от дългото пътуване до тук.

Погледнах часовника, показваше един и половина следобед. И аз имах нужда от питие, силна нужда, почнах да се обличам.

– Къде отиваш, Ханк?

– До магазина за алкохол, тъкмо време за тая работа, трябва да се напия и това голямо лице да ми излезе от главата. Доста да се напия.

Свърших с обличането.

– Ханк?

– Да, захарче?

– Трябва да ти кажа нещо.

– Добре, захарче. Но давай по-бързо, трябва да ида до магазина и да се върна.

– Аз съм сестра на Йевона.

– О, така ли?

– Да.

Наведох се и я целунах, после излязох и се качих в колата и потеглих, взех бутилката от ъгъла на "Холивуд" и "Норманди" и продължих да карам на запад, мотелът се намираше на изток, почти към "Върмонт Авеню". Е, човек не намира по един Файнал Бенсън всеки ден, не и с такъв чеп, понякога просто се налага да оставиш тези откачени жени и да се вземеш в ръце. Има определена цена при всяка путка, която никой мъж няма да плати; междувременно винаги ще се намери друг глупак да забърше тази, дето ти си зарязал, така че наистина няма място чувство на вина или изоставеност.

Спрях при нещо като хотел близо до "Вайн Стрийт" и си взех стая. Докато си получавах ключа, забелязах това тяло, което седеше във фоайето с вдигната до задника пола. Твърде много, тя продължаваше да гледа бутилката в чантата, аз продължавах да гледам задника ѝ. Твърде дълго. Когато се качих в асансьора, тя беше там с мен.

– Сам ли ще изпиете цялата бутилка, господине?

– Надявам се, че няма да се наложи.

– Няма.

– Чудесно – казах аз.

Асансьорът спря на последния етаж. Тя изхвръкна навън, а аз гледах движенията ѝ, трептящи и плавни; разклащащи ме и раздрусващи ме до мозъка на костите.

– На ключа пише стая 41 – казах аз.

– Добре.

– Между другото, нали не се увличаш от мистицизъм, летящи чинии, небесни армии, вещици, демони, окултни практики и магически огледала?

– От К'ВО да се увличам? Не разбрах!

– Забрави, бейби!

Движеше се пред мен, потропвайки на високите си токчета, поклащайки тяло на мержеливата светлина в коридора. Нямах търпение, намерихме стая 41 и аз отворих вратата, напипах ключа на лампата, открих 2 чаши, изплакнах ги, налях уискито, подадох ѝ едната чаша. Тя седеше на дивана, кръстосала високо крака, усмихвайки ми се над питието.

Щеше да е наред.

Най-после.

За малко.

NOTES OF A DURIY OLD MAN

City Lights Books San Francisco

ЧАРЛС

БУКОВСКИ

Записки на стария мръсник

първо издание

© Charles Bukowski, 1969

© Калоян Игнатовски, превод

© Буян Фшхчев, художник на корицата

© Вергил Немчев, редактор

© Станка Митрополитска, коректор

© Силвия Янева, компютърен дизайн

печат ИНВЕСТПРЕС АД

© ИК "Прозорец" ЕООД, 2005год.

ISBN 954-733-434-4

всички права запазени

Всички книги на ИК,Прозорец " можете да закупите от фирмената книжарница:

ул. "Иван Асен II" № 39 тел. 9441850

ИК "Прозорец" ЕООД тел.: 029830485, факс: 029830486 e-mail: office@prozoretz.com

скан, корекции,форматиране : buba 2015 г.

Игра на думи със съкратеното назовавана на Jesus Christ. – Бел. Ред.

Дилън Томас (1914-1953) – уелски писател. – Бел. Прев.