Карлос Сафон - Сянката на вятъра

Здесь есть возможность читать онлайн «Карлос Сафон - Сянката на вятъра» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Изток-Запад, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сянката на вятъра: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сянката на вятъра»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Карлос Руис Сафон, роден в Барселона през 1964 е автор на пет книги, отличени с редица награди. Преведен е на 27 езика, тиражът на книгите му надхвърля два и половина милиона екземпляра.
Сянката… е първокласна книга. Роман, пълен с елегантни обрати и уловки, роман, в който дори страничните сюжетни линии се разклоняват допълнително… Наистина великолепно четиво!
Стивън Кинг Доброто старомодно повествование отново се завръща… с едно драматично напрежение, което сякаш липсва на много от съвременните романи. Това е изтънчена и увлекателна творба, което изцяло ви поглъща и същевременно подлага на проверка сивите ви клетки. Какво повече бихте могли да искате?
„Скотсман“ Сафон поднася силна доза романс и достатъчно вълшебство, бруталност и безумие, за да завладее вниманието и на най-неохотния читател. Дяволски добра книга.
„Ел“ Удивително наситената творба на Сафон започва с издирването на загадъчен писател в следвоенна Барселона, след което се разгръща в множество сюжети, герои и жанрове — готическа мелодрама, роман за съзряването, исторически трилър и какво ли още не. Изключително богато и пълноценно четиво.
Майкъл Проджър,
„Сънди Телеграф“
Един от онези редки романи, които съчетават отлично изтъкан сюжет с великолепен стил.
„Сънди Таймс“ Триумф на разказваческото изкуство. Не можах да оставя тази книга настрана. Още с първия си роман Карлос Руис Сафон е постигнал нещо изключително рядко — създал е общодостъпен шедьовър, творба, която със самата си поява стана класика:
„Дейли Телеграф“

Сянката на вятъра — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сянката на вятъра», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Хей, дете , не е ли време да идеш да си напишеш домашните?

— Ами за вас, маестро , не е ли време да си довършите симфонията?

В крайна сметка всички заедно взимаха връх над мен и аз си отивах унил и сразен. Щеше ми се да имам красноречието на дон Густаво, за да поставя оня надут пуяк на мястото му.

Когато дойде рожденият ми ден, баща ми отиде до фурната на ъгъла и купи най-хубавата торта, която можа да намери. Мълчаливо нареди масата, като извади сребърните прибори и празничния порцелан. Запали свещи и приготви ястията, които смяташе, че са ми любими. Цял следобед не разменихме и дума. Привечер баща ми отиде в стаята си, облече най-хубавия си костюм и се върна с един увит в целофан пакет, който остави на масичката в трапезарията. Моят подарък. После седна на масата, наля си чаша бяло вино и зачака. Гостите трябваше да дойдат в осем и половина. В девет и половина все още ги чакахме. Баща ми ме наблюдаваше с тъга, без да продума. На мен чак душата ми пламтеше от гняв.

— Навярно си доволен — рече той. — Това ли искаше?

— Не.

Бернарда се появи половин час по-късно, с погребално изражение и една вест от госпожица Клара, която ми пожелаваше всичко най-хубаво и изказваше съжаление, че не може да присъства на вечерята по случай рождения ми ден. На господин Барсело му се наложило да отсъства от града за няколко дни по делова работа, а Клара се видяла принудена да промени часа на урока си по музика при маестро Нери. Самата Бернарда бе дошла, защото това бе свободната й вечер.

— Клара не може да дойде, защото има урок по музика? — попитах аз поразен.

Бернарда сведе поглед. Вече почти плачеше, когато ми подаде един малък пакет — нейния подарък — и ме целуна по двете бузи.

— Ако не ви харесва, може да го сменим — рече тя.

Останах сам с баща си, загледан в празничната посуда, сребърните прибори и свещите, които догаряха в тишината.

— Съжалявам, Даниел — обади се баща ми.

Кимнах мълчаливо, свивайки рамене.

— Няма ли да отвориш подаръка си? — попита той.

Единственият ми отговор бе хлопването на вратата, коя го затръшнах на излизане. Бясно се спуснах по стълбите, а в очите ми напираха гневни сълзи, когато излязох на пустата улица, окъпана в студ и синкава светлина. Сърцето ми бе пълно с отрова и всичко сякаш играеше пред погледа ми. Закрачих без посока, без да обръщам внимание на непознатия, който ме наблюдаваше, застанал неподвижно до Пуерта дел Анхел. Беше облечен в същия тъмен костюм и държеше дясната си ръка в джоба на сакото. Очите му, осветени от огънчето на пурата, хвърляха искрици. С леко накуцване той пое след мен.

Повече от час бродих безцелно из улиците, докато стигнах до паметника на Колумб. Отидох до вълнолома и седнах на стъпалата, които се губеха в непрогледните води, близо до кея на лодките за екскурзии. Някой бе наел корабче за нощна обиколка и до мен долитаха смехът и музиката, носещи се от рояка светлини и отражения в пристанището. Припомних си дните, в които двамата с баща ми отивахме с такава лодка чак до края на вълнолома. Оттам се виждаха гробището на склона на Монжуик и безкрайният град на мъртвите. Понякога махах с ръка, понеже вярвах, че майка ми е там и ни гледа как минаваме. Баща ми повтаряше моя поздрав. От години не се бяхме качвали в лодка, макар и да знаех, че понякога той извършва това кратко пътешествие сам.

— Каква прекрасна нощ за угризения, Даниел — изрече глас от сенките. — Цигара?

Скочих като ужилен; изведнъж ме побиха студени тръпки. Една ръка, протегната от мрака, ми предлагаше цигара.

— Кой сте вие?

Непознатият се приближи до самия праг на тъмата, ала лицето му си оставаше невидимо. Цигарата му изпускаше облаче синкав дим. Веднага познах черния костюм и онази ръка, скрита в джоба на сакото. Очите му светеха като стъклени мъниста.

— Приятел — отвърна той. — Или поне се старая да съм такъв. Цигара?

— Не пуша.

— Браво! За жалост обаче нямам какво друго да ти предложа, Даниел.

Гласът му бе сипкав като пясък и някак наранен. Провлачваше думите и — звучеше глухо и далечно, като онези плочи от седемдесет и осем оборота в минута, които колекционираше Барсело.

— Откъде знаете името ми?

— Много неща зная за теб. Името е най-малкото.

— Какво друго знаете?

— Бих могъл да те накарам да пламнеш от срам, но нямам нито време, нито желание. Достатъчно е да ти кажа едно — зная, че имаш нещо, което ме интересува. И съм готов да ти платя добре за него.

— Струва ми се, че сте сбъркали човека.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сянката на вятъра»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сянката на вятъра» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Карлос Сафон - Вогняна троянда
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Принцът на мъглата
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Среднощният дворец
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Затворникът на рая
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Сентябрьские ночи
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Лабиринт призраков
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Гра янгола
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Тень ветра [litres]
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Город из пара
Карлос Сафон
Карлос Сафон - Володар Туману
Карлос Сафон
Отзывы о книге «Сянката на вятъра»

Обсуждение, отзывы о книге «Сянката на вятъра» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x