Сузана Куин - Стъклени гейши

После си спомни за Анабел и погледна снимката в паспорта. Приятелката й се беше променила от училище. Скулите й бяха станали по-изсечени, а косата й бе изгубила блясъка си, но тя все още излъчваше онази грациозност, която Стеф познаваше отпреди.

Изведнъж долови странен звук. Ейнджъл бе започнала да къса документите. Кокалестият й гръб изпъкваше под тясната ластична рокля. Стеф се втренчи в снимката и се обърна към Ейнджъл.

Работят усилено ... Тук съм различен човек... Четири милиона йени...

Тя наблюдаваше как Ейнджъл хвърля листовете на пода.

- Анабел?

Стеф вдигна паспорта във въздуха. Настъпи мълчание. Ейнджъл замръзна на място. После извърна глава и прехапа хлътналите си бузи.

- Това си ти, нали? - попита Стеф и пристъпи напред. -Ти си Анабел.

Тя забеляза общите черти между старата си приятелка и момичето пред нея - месестия нос, яркосините очи и горната устна, която беше малко по-плътна в левия край. Като се добавеха изтънялата като слама коса, захабената кожа и състарената външност, се получаваше съвсем същият човек.

Ейнджъл се втренчи в нея.

- Вече не използвам това име.

- Но ти си Анабел, нали? - повтори Стеф.

Ейнджъл премигна и за пръв път погледна Стеф право в очите.

- Стеф? Откога работиш тук?

- От няколко месеца - отговори Стеф.

- Помолих Джулия да не... Не исках да ме виждаш по този начин. - Анабел се обърна към рафтовете. - Обеща ми, че ще се погрижи да не научаваш. Каза, че ще ти попречи да си намериш работа в клуба. Просто се нуждая от няколко месеца, за да се съвзема.

- Никога няма да се съвземеш в „Ропонги“ - заяви Стеф. -Трябва да се махнеш от тук. Ела с мен. Открих паспорта ти.

Стеф й го подаде. Анабел поклати глава. Очите й се отвориха и затвориха.

- Не мога да си тръгна сега.

- Защо не?

- Парите са много добри. Ще остана още няколко месеца.

- Никога не става дума само за няколко месеца. - Стеф си помисли за спокойното, изстинало тяло на госпожа Кимоно. - Не и тук. Ела с мен.

- Не... Ти прави каквото искаш. - Анабел не спираше да рови из документите. - Не мога да напусна.

- Толкова си различна - отбеляза Стеф.

- Момичетата тук се променят - каза Анабел. - Порастват.

- Така ли го наричаш?

Анабел не отговори.

- Моля те, ела с мен.

- Престани да ме убеждаваш - сряза я Анабел. - Просто.. . продължи със собствения си живот, а аз ще се погрижа за моя.

Стеф се поколеба за миг. Анабел не искаше да бъде спасена. Не и в момента. Усилията й бяха напразни. Тя погледна за последно момичето, което някога бе познавала. После взе кутията от бюрото и се насочи с бързи крачки към асансьора.

Когато излезе на улицата отвън, зърна пурпурното небе, обгърнало кулата „Ропонги“. Слънцето изгряваше. Стеф обърна гръб на студените, мъртви светлини на „Каламити Джейнс“ и тръгна надолу по хълма.

- Извинете? Госпожице?

Ярката слънчева светлина изгаряше клепачите й. Крайниците й бяха сковани от седенето на бетонните стълби. Тя трепереше във вечерната си рокля, а студът проникваше чак в костите й.

- Не може да спите тук.

До нея стоеше млад полицай. Някаква жена в униформа отключваше вратите на полицейския участък.

- Трябваше да ви изчакам - заяви Стеф. - Бих искала да подам оплакване.

- Влезте.

Стаята за разпити беше топла. След като се подкрепи с чаша чай и порция ориз с риба от бюфета, Стеф спря да трепери и продиктува личните си данни на младия полицай.

- Нали разбирате - каза той, - че вече разполагаме с информация за вас? Ако... работите тук, имаме право да проучим къде живеете и как изкарвате прехраната си...

- Не работя тук - прекъсна го Стеф . Вече не.

- Ясно.

Полицаят кимна.

- Но искам да подам оплакване срещу един клуб с компаньонки. - Тя му връчи червената кутия. - Виждате ли бележката вътре? Пратката е адресирана до мениджъра на „Каламити Джейнс“. Съдържа „Рохипнол“. Открих я в офиса на клуба. Използват наркотика, за да дрогират момичетата.

- О! - Полицаят я погледна разтревожено и вдигна една от белите опаковки. - Да, това е нарушение на закона. Благодаря ви, че ги донесохте. Ще се отнесем много сериозно към въпроса.

- Има и друго.

Стеф извади договора си с „Каламити Джейнс“. Още не го бе подписала, въпреки че от няколко седмици го носеше в чантата си. Беше смачкан и изцапан. Рики бе поставила подписа си и датата с красиви извити букви. Името на Стеф беше до нейното.

- Получих този договор от „Каламити Джейнс“ - продължи тя. - Валиден е три месеца. Документът е нелегален, нали?