Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

Една сутрин Лола си хапваше пържени филийки с айрян, когато баща й се прибра видимо ядосан и хвърли новите броеве на „Работническо дело“ и „Народна армия“, които получаваха заради Цеко Доков.

- Докога ще получаваме тези вестници, Мери? Защо трябва да търпя волята на баща ти? Освен за селския им кенеф, за друго не стават!

Маруся мигновено грабна вестниците от масата и седна, като демонстративно отвори единия.

- Няма да говориш така пред детето! Аз искам да ги чета.

Стефан хладно й отговори, че детето трябва да знае поне малко от истината за заобикалящия го свят. Лола запомни това изречение. „Истината за заобикалящия го свят.“ Звучеше като нещо от приказка.

- Татко, какво значи „заобикалящ свят“?

- Всичко, което е около нас, Лиле. Масата, на която вечеряме, слънцето, което те буди сутрин, улиците, по които ходите с баба до парка, този скапан вестник, който ще накъсам...

Стефан млъкна рязко под лошия поглед на Маруся. Лола се правеше, че не забелязва какво става.

- А каква е истината за улиците? - попита Лола, настанявайки се на коленете му. Той се разсмя развеселено. Най-накрая.

Майка й ги погледна мрачно над разтворения вестник. Баща и дъщеря в перфектна хармония. Стефан прегърна Лола и я целуна по главата.

- Истината е, че ти си на татко момичето, и всичко, което виждаш, един ден ще ти е напълно ясно, защото си много умна... което не съм сигурен, че е добре...

- Защо не е добре да съм умна? Искам да знам сега, не един ден!

- Сега не може. Сега отиваш да спиш.

- Не, татииии, кажи ми истината за „Работническо дело !

Маруся затвори вестника рязко, погледна кръвнишки мъжа си и тихо просъска:

- Стефане, ако мислиш доброто на детето си, ще прекратиш този глупав разговор на секундата. Лили, отивай да си миеш зъбите!

- Няма! Искам да знам...

- Няма да повтарям! Ако искаш утре да си стоиш вкъщи наказана и да не ходите на разходка, викай ми няма...

Нацупена, Лили се запъти към банята, а Маруся застана вбесена срещу мъжа си.

- Абе ти нормален ли си?! Какво ще стане, ако Лили изтърси пред майка ми и баща ми за „истината за „Работническо дело“?! Насила ли искаш да направиш детето ни враг, това ли искаш?

Стефан стана от стола си и вдигна чинията с недоядената филия. Майка му го беше възпитала да помага на жена си. Маруся го наблюдаваше все по-изнервено. Той остави чинията в кухнята и чак тогава отговори, застанал на вратата.

- Искам да направя дъщеря ни мислещ човек. Сега излизам.

- Къде отиваш?

Стефан грабна сакото си от стола и излезе, без нищо да каже. Когато Лола се върна от банята с измити зъбки, мама подсмърчаше. Лола вече беше свикнала и отиде да си играе.

След една следваща подобна разправия Маруся не се разплака, помоли свекърва си да гледа Лола, грабна си чантата и излезе. Стефан се прибра необичайно рано, но жена му още я нямаше. Тя се прибра към 3 сутринта, легна до мъжа си и заспа на секундата. Дъхът й миришеше на алкохол. На сутринта съвсем спокойно му каза, че отсега нататък, когато той излиза и закъснява, тя ще прави абсолютно същото. Анастасия изчака Маруся да отиде в стаята си и обясни на сина си, че досега не е искала да му се бърка, но ако иска да запази семейството си, трябва да престане да излиза сам и да се прибира посред нощ. Стефан можеше да не послуша жена си, но думата на майка му беше закон. Така се приключи с живота му извън семейството. Маруся беше благодарна на свекърва си и по-щастлива от всякога.

Стефан беше копие на Питър 0’Тул или поне така изглеждаше на Маруся. Бяха се запознали на някакъв „терен“. Всички били заети да разглеждат новия ролков магнетофон „Грундиг“ на домакина, от който се носела песента на Рой Орбисън „Dream baby“, докато Маруся седяла напълно незаинтересована, преметнала перфектните си крака един върху друг, и разглеждала списание „Лада“. Най-нахално Стефан се настанил на облегалката на фотьойла, кръстосвайки не по-малко дългите си крака. Маруся го погледнала озадачено, инстинктивно се отдръпнала от агресивния мъжки жест, след което той целунал ръката й, преди тя да успее да я измъкне.

- Приятно ми е, Стефан Карамихов.

- Маруся Докова.

- Маруся? - разсмял се Стефан. - Нали знаете, че такова име не съществува, то е производно на Мария... Да си кръстиш детето така, е страшна подлизурщина към Съветския съюз. Няма да питам от какво семейство сте.

- И да питате, това не е ваша работа. Щом така се казвам, значи името съществува. Гледайте си работата! - Маруся се троснала и забила демонстративно глава в списанието.