Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът

У тях беше пълно с камъни. Влизаше се през тъмно огромно фоайе, а от там в не по-светлия хол, целия в стъклени витрини, пълни с най-невероятните камъни на света. Всички блестяха, имаше и абсолютно черни със сребърни нишки по тях, червени, зелени, сини, всякакви форми и цветове. Лола никога не беше виждала някой да държи камъни в стая, беше много интересно. Баба й обясни, че бащата на Краси е геолог.

Бабите им току-що се бяха запознали и си говореха, докато Лола разглеждаше тайно Красимир. Хареса й. Беше с черна коса и черни очи. Да, но нейната баба не разреши на Лола да остане в Краси, а го покани той да дойде да си играят у тях, защото било по-топло. Нищо, и у тях щяха да си играят интересно, даже много интересно, по-скоро да идва!

Лола се беше изстреляла нагоре по стълбите, за да си облече любимата розова рокличка от бархет със сини и лилави мечета по нея. Завъртя се щастливо пред огледалото, за да види как се върти роклята, и вече нямаше търпение Краси да звънне на вратата. Най-накрая той звънна. Двамата веднага се втурнаха да строят къщичка. Донесоха два стола, сложиха ги от двете страни на гърба на един фотьойл, баба даде одеяло, покриха столовете и бързо се мушнаха отдолу.

Краси ходеше на детска градина - за разлика от Лола, която не беше пусната от семейния съвет, защото си имала баба.

- Ама искам да си играя с деца! Искам да ходя на детска градина! Самичка ми е скучно!

- Не може да ти е скучно, ето сега ще отидем в парка, а и има книги - като ти е скучно, чети! Няма по-полезно нещо от четенето - отсичаше баба й Анастасия, която държеше Лола да е изключителна във всичко. -А от мен запомни едно: на умните хора никога не им е скучно.

- Няма пък, скучно ми е самичка!

Баба й накрая се ядосваше:

- Защо така бе, бабе... Децата мечтаят да имат баби да ги гледат!

- Не мечтаят, а си играят!

Брадичката на Лола се разтреперваше и тя се разплакваше драматично. Сърцето на баба й не издържаше на тази гледка и тя я гушваше и я целуваше по челото.

- Искаш ли да отидем на кино?

- Искам!

И отиваха на кино. Сега обаче, както никога, Лола имаше гост, и то не какъв да е, а момченце, и изобщо не й беше скучно. Краси й разказа ужасяващо страшна случка за някаква отсечена глава, която говорела, после за едни огрязани, кървящи ръце, които сами свирели на пиано. Лола обаче не се стряскаше много от страшни случки, повече я беше страх от тъмните коридори на огромния стар апартамент, в който живееха. Сега трябваше да излезе от къщичката и да притича до своята стая за играчки. Беше й неприятно, че трябваше да остави Краси сам и да прекъсне играта. Изключително неприятно, но нямаше как, затова се затича с все сила към стаята си.

Сърцето й винаги се разтупкваше от страх от високите тавани, скърцащия паркет и странния мрак, витаещ в апартамента. Стигна до стаята и награби всичко, което можеше да носи. Краси не се интересуваше от многобройните й кукли, затова домъкна любимия си механичен робот от сив метал с червени и сини копчета. Беше много щастлива, че има играчка и за момчета. Нави ключето на гърба на робота и го пусна към Краси. Той изпадна във възторг - ходещ робот! Когато роботът спря, Краси го грабна и искаше да го навие той, но Лола го помоли да й го даде тя да го навие - не трябваше да се пренавива, защото ще се счупи. Така й беше казал татко й. Краси обаче се заинати и започна да го навива, докато наистина не го счупи. Сърцето на Лола се сви - хем го беше помолила... Роботът вече никога нямаше да ходи. Стана й много мъчно. Тогава Краси я погледна особено и изведнъж изтърси:

- Хайде да си събуем гащите.

Това стресна Лола и определено отвлече мисълта й от счупения робот. Беше много изненадана: как така ще си свалят гащите?! Хич не звучеше правилно, беше нещо, заради което можеха много да им се карат.

- Защо? - попита тя.

- Ти ще ми видиш пишката, аз пък ще ти видя дупката - отговори Краси.

- Няма! Не искам!!! - извика Лола отново с разтупкано дали от страх, или от срам сърце, и тя не знаеше, изпълзя от къщичката и се втурна към кухнята, където беше баба й.

- Бабо! Бабо!

- Какво?

- Вече не искам да си играя с Краси!

Баба й избърса ръцете си в престилката (готвеше нещо вкусно, както винаги) и я погледна изучаващо.

- Защо? Толкова зор даваше да си играете, какво е станало?

И тогава Лола се сети какво трябваше да каже, за да не каже онова гадното, което Краси й беше поискал.

- Той счупи робота! Вече не работи... Ела, бабо, ела!!! - възмутено излъга Лола и разбра на секундата, че това беше най-правилната лъжа, която можеше да измисли за случая. Баба й повярва. Лола я повлече към хола, за да й покаже счупения робот. Краси гледаше гузно, баба й му каза, че вече е време да си ходи, Лола беше ядосана и смутена. Чувстваше се особено, ама не заради робота, и не можеше да го погледне в очите. Той също не я гледаше в очите.