Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Между зет и тъст цареше пълна хармония. Пиеха си уискито заедно, без жените, поне два пъти в седмицата. Момчето се развиваше по план и Колев беше напълно доволен от постигнатото. За втората годишнина от сватбата подари на младото семейство синя мазда. Лола завършваше ВИТИЗ и започна работа като редактор в телевизията. Стефчо растеше обграден с любов от всички страни и за радост на Колев все повече заприличваше физически на баба си Маруся. Депресията на Лола беше изчезнала и майчинското чувство я беше завладяло. Обожаваше малкия си син.

Стоян беше създал приятелства с няколко момчета от курса си, всичките синове на големи партийци и също със съпруги от сой. Те бяха „стабилните хора“, с които искаше да общуват по семейно, докато приятелите и приятелките на Лола бяха предимно актьори, режисьори и оператори, които той презираше заради вятърничавите им професии. Беше научен от баща си, че интелектуалците са в повечето случаи безполезни хора, които трябва да бъдат контролирани. Държеше се презрително с тях, а когато се напиеше, ставаше груб и се държеше просташки. Финесът и възпитанието му влизаха в действие само когато нещо трябваше да бъде спечелено.

Ревнуваше жена си жестоко. На няколко пъти преби мъже, които си бяха позволили да се загледат в нея. Побоищата се случваха на улицата, в ресторанти или на купони, нищо не го спираше. Очите му се наливаха с кръв и Лола започна отново да се страхува от него. Никой обаче не я беше карал насила да го вземе за съпруг. От най-малкото нещо побесняваше и й крещеше, а тя се страхуваше не само от очите му, а и от това, че някой ден може да й посегне. Но най-унизителното беше, че нямаше нейна приятелка, която Стоян да не гледаше с лъстиво желание.

Жените го харесваха, защото беше „истински мъж“, приятелките й привидно се радваха на брака й, но веднъж една, която не й беше много близка, я попита дали не се страхува, че той може да й изневерява. Лола й отговори, че и да се страхува, и да не се страхува, ако е решил да й изневери, тя не може нищо да направи. Това беше истината.

Често се случваше след поредното пиянско гости у тях той да изпраща някоя от приятелките й. Принципно беше прав - не можеше да ги остави да ходят сами през нощта.

Но изпращанията бяха станали дълги. Лола стоеше сама, вече изтрезняла, мразеше себе си и го чакаше, а него го нямаше. След едно подобно изпращане го попита защо толкова се е забавил. Той не отговори, но отбеляза, че трябва да знае, че еди-коя си й е МНОГО добра приятелка. И отиде да си легне.

Всичко беше ясно. Приятелката й не му беше бутнала, а други явно не се бяха спрели. Болеше я и въпреки това търпеше. Лягаше до него изстинала, наранена и тъжна. В момента, в който той почувстваше тялото й до своето, се качваше върху нея и я обладаваше. Можеше да я чука по всяко време, всеки ден и навсякъде. А тя беше загубила каквото и да било желание и стискаше зъби, докато огромният му член дълго и ритмично се забиваше във вътрешностите й. Една нощ се опита да му откаже, но той хвана ръцете й като с клещи, вдигна ги горе и въпреки сълзите й, я облада с още по-голяма наслада.

Постепенно потъна в състоянието си от преди брака. Занемари се, не й пукаше как изглежда, ходеше развлечена и без грим, престана дори да се епилира. Стоян я заплаши, че ще си намери любовница. Все едно че досега й беше верен! Може би така щеше да е най-добре, вече категорично не можеше да прави секс с него всеки ден. Чувстваше се като проститутка, като някакъв неодушевен предмет, към който той беше загубил всякаква нежност, но я притежаваше до дълбините на тялото й.

Тя оказваше да задоволява ежедневните му сексуални нужди, които нямаха нищо общо с любовно преживяване и не се различаваха по нищо от изпълняването на които и да било човешки физиологични функции, и той започна да мастурбира до нея. През вечер леглото им се тресеше от движенията на ръката му. Тя стискаше очи, срамуваше се, мразеше го, ужасяваше се от него, но оставаше до него. Нямаше и къде да отиде.

Сутрините бяха студени, разминаваха се мълчаливо, разбираха се набързо кой какво ще прави през деня и когато останеше сама, Лола се чудеше какво прави с този човек. Защо е с него, защо го търпи. Не искаше да си признае, че ако се разведе, това ще е крахът на мечтата й за семейство. А този крах вече беше напълно очебиен не само за нея. Той се беше случил още в първия ден, на сватбения им купон.

Маруся и Колев се нравеха, че не виждат. И двамата бяха толкова влюбени в зет си, че търсеха вината за проблемите на младото семейство единствено в Лола. Колев изпитваше желание да й обърше два шамара, за да се освести. Какво му липсваше на това тъпо момиче? Имаше страхотен съпруг с блестящо бъдеще, който обожаваше детето й. Стефчо посрещаше доведения си баща с прегръдка и целувка, а Лола гледаше мрачно отстрани.