Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Дали от алкохола, от бяс или от внезапно връхлетялата я свирепа, почти отровна тъга, Лола отиде да повърне в тоалетната. Седя там половин час с надеждата, че Стоян ще забележи отсъствието й и ще дойде да я потърси. Нищо такова не се случи. Когато излезе от тоалетната, двамата с Калина бяха изчезнали. И мъжът на Калина не беше наоколо. Имаше чувството, че всички я гледаха със съжаление. А това трябваше да бъде най-щастливият миг в живота й. Опита се да се направи, че не й пука, но не само че й пукаше, а и се мразеше до дъното на душата си, че беше направила тази грешка. Не можеше да повярва каква тъпанарка беше!

Беше се оженила за Бичето.

И не само се беше оженила за Бичето, а и си падаше по него.

Беше най-голямата тъпанарка на света!

Цялата тази нелепа глупост се беше случила, защото беше отчаяна идиотка. Тъпа мечтателка за любов и семейство. Добре че баща й не можеше да види отнякъде докъде беше стигнала. Отново. Всъщност, ако той беше наоколо, това никога нямаше да се случи. Но него го нямаше и животът й беше контролиран от Орлин Колев. Тя беше приела това да бъде нейният живот и никой не й беше виновен.

Стоян и Калина се появиха след няколко минути. Калина избягваше погледа й, а Стоян я награби да я целува. Беше пиян. Лола грубо го отблъсна. Не я интересуваше как изглежда отстрани. Отишли били да купят цигари. Каза му, че й е лошо и си тръгва. Искаше да се махне от собствения си купон за собствената си сватба. Със сигурност вече всички я съжаляваха и им беше ясно какъв щеше да бъде животът й оттук нататък.

Той изобщо не обърна внимание на това, което му каза, пак я целуна набързо, каза й, че я обича, и отиде да танцува рок с Калина. Сашето се опита да го отклони, но безуспешно. Лола не можеше да си намери място от яд и гадна, невъзможна за заглушаване болка. Изчака да свърши танцът, за да не прави сцени, и като видя, че той има намерение да продължи да танцува, си тръгна. Той я догони на стълбите и се опита да я убеди, че не може да оставя така гостите им, ето, сега ще танцува с нея и само с нея, и каква е тази глупава ревност.

Трябваше да овладее паниката си, че е направила огромна грешка, и да не ревне пред всички. Трябваше да си наложи да излезе усмихната от това положение. И да изглежда поне малко щастлива. Въпреки че знаеше, че няма „поне малко“ щастие. Или си щастлив, или не.

Върна се за малко, за да замаже положението. Калина й се усмихваше мазно и нагло, беше от онези момичета, които не харесваха Лола и й завиждаха поради обичайните причини. Но не Калина беше проблемът, а мъжът й. Нейният съпруг. Стоян. Стенли Бичето. Напълно лежерно и без никакви угризения той показа скритата страна на характера си, която тя всъщност познаваше прекрасно. Задръжките му бяха паднали. Лола вече му беше вързана в кърпа.

Прибраха се мъртво пияни. Холът им беше пълен с подаръци, които изобщо не я интересуваха, докато Стоян, колкото и да беше пиян, прочете на глас поздравителните картички до младото семейство от разни важни държавни мъже, приятели на Колев. Тя седеше разбита и отвратена от себе си и го слушаше. За него вечерта беше триумфална, за нея - тотално разгромяваща. От писмата и телеграмите изскочи и една озадачаваща телеграма, подписана от лекарката, женената любовница на Стоян, която го поздравяваше лаконично и явно иронично, заедно с няколко техни общи приятели. Това вече беше прекалено. Стоян вдигна рамене. Не можел да контролира кой му изпраща поздравления, вече нямал нищо общо с нея. Да, била е много влюбена в него и той е прекратил връзката си с нея заради Лола. Това беше ново. Преди беше казал, че я е прекратил месеци преди да се запознаят. Всяка следа на доверие беше заличена. Кой знае, може все още да има връзка с нея.

Първата брачна нощ мина с пиянски набези за секс, които Лола не можа да отблъсне. Секс, който продължи прекалено дълго. Превъзбуден от алкохола и вечерта, Стоян не можеше да свърши и я чука, докато не започна да я боли. Не го интересуваше дали тя има желание, или не. Той я искаше и не беше свикнал да му се отказва. На сутринта имаше малко кръв по чаршафите. Каза му го. Вместо да се почувства виновен, той се зарадва, хвана ръката й и я сложи върху големия си, твърд член.

- Луд ме правиш, момиченце... Все съм надървен край теб...

За своя голяма изненада Лола отиде да потърси спасение от него при майка си и Колев. Бяха приготвили празнична закуска. Техният хол, с който ги делеше само една врата, беше отрупан с цветята, за които не остана място при Лола и Стоян. Стефчо си играеше с влакчета на земята, докато жената го хранеше, и всичко изглеждаше перфектно. Истинска идилия. Всички освен Лола бяха очебийно щастливи.