Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Съсредоточи се върху майка му, която за сметка на това като че ли й се радваше. Макар и с лека, едва доловима дистанция. Усети малка, прозрачна стена, но стена.

Това момиче имаше незаконно дете от известен актьор. Изглеждаше добро и беше много хубаво, но сигурно имаше нещо сбъркано с нея. И баща й беше невъзвращенец, нищо че беше доведена дъщеря на Орлин Колев. Само той й вдъхваше доверие и заради него не се притесняваше за сина си. Личеше си, че е глезено дете, което не е лишавано от нищо, а на нейния Стоян му трябваше друго момиче. По-обикновено, може би не толкова умно, той да е по-умният, да я води и тя да се подчинява и да го балансира. Познаваше си мъжете. Стоян беше като баща си - ни се водеше, ни се караше. И жените го харесваха и той нямаше задръжки с тях. Беше се опитвала да му говори, но никога не я слушаше. Само я поглеждаше за секунда с дълбокия, леко плашещ поглед на мъжа й, след което идваше да я целуне по главата.

- Не се тревожи, мамо, всичко ще бъде наред. Знаеш, че се оправям с всичко.

На Лола й беше много приятно да ходи у тях, защото живееха простичък, някак наистина човешки живот. Искрено харесваше леля Златка и си мислеше, че е взаимно. А и апартаментът им в „Червена звезда“ беше достатъчно голям, за да не я притесняват, когато бяха в стаята на Стоян. Искаше да направи добро впечатление на майка му.

След като Стоян й беше разказал за страхотното момиче, в което беше влюбен, майка му го беше попитала дали е сигурен, че то може да спи у тях. Родителите й разрешават ли? Ако разрешават и тя има дете, кой гледа детето? Аха, не го гледа тя, а бавачка. Предупреди го да внимава с нея, глезена е, има бавачки, свикнала е на лукс. Това е опасно.

Банята пък беше проблем за Лола. Тя винаги беше проблем, защото всички живееха с родителите си. Не по-малък проблем беше, че обикновено правеха секс през една стена от родителското тяло, и тя се страхуваше, че всичко се чува. Отиваше на пръсти да се измие и винаги се чувстваше на тръни, въпреки че беше ясно, че връзката им става все по-сериозна. В края на краищата Стоян я беше накарал да остава да спи у тях.

Майка му го предупреди да внимава да не забременее момичето. Той само се беше усмихнал, нямаше страшно, знаеше какво прави. Сексът беше страхотен. Обожаваше големите й перфектни гърди и съвършеното й тяло с дълги крака и малко дупе. Умираше да души копринената й дълга коса, която винаги миришеше на скъп парфюм. Вадеше го от неговата реалност и го водеше в един друг свят, за който беше мечтал. Майка му не разбираше тези неща. Беше готов на всичко, за да остане там, в този елегантен свят със западни дрехи и музика, мазди, страхотни почивни станции на Златни пясъци и Дружба. Нейният свят, на любимата му, на Лола. Името й беше курвенско и това също му харесваше.

В началото на връзката им, поне пет пъти, докато Лола беше у тях, телефонът беше оставян да звъни прекалено дълго. Стоян най-накрая вдигаше, след което затваряше. Никой не се обаждал от другата страна. Видя й се малко странно. Но колкото и да беше странно, го забрави.

Една вечер се прибраха много пияни с двойка нейни приятели и докато приятелите й се натискаха на дивана, а майка му се беше скрила в стаята си, Стоян я извика на балкона. Очите му бяха зачервени от алкохола, награбиха се и се изядоха от целувки. Изведнъж властно я отстрани от себе си. Беше почти грубо, Лола се изненада, но нямаше нищо изненадващо, очите му за секунда станаха далечните черни бездни, които я бяха привлекли преди много години. Погледът му се смекчи на секундата, отстрани косата от лицето й, хвана го нежно с големите си ръце и сложи пръст на устата й.

- Шшшшт. Тихо. Обичам те.

Сърцето й подскочи от радост, а в следващата секунда се смрази. Винаги чакаше някой да каже „обичам те“. Понякога го казваха, по-често не. На тези, които го казваха бързо и лесно, не вярваше. Погледна надолу, за да не види недоверието й.

- И аз те обичам... - каза го по принуда и тихо, може би беше вярно, може би не. Със сигурност си падаше по него, но за любов беше рано да се говори. Ясно й беше, че сега той щеше да каже нещо важно. Това, което знаеше, че ще се случи още в момента, в който го видя да приближава към масата им в Руския клуб. Щеше да се омъжи за него. Въпреки миналото. Въпреки неговата версия на онази история и въпреки че дълбоко в себе си не вярваше в нея. Въпреки всичко сложно, което изпитваше към него.

Той повдигна брадичката й, тя му се усмихна леко фалшиво, бяха пили страшно много, устата й беше пресъхнала, виеше й се свят.