Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Никога нямаше да забрави, когато баба й я беше завела да гледат „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир на кино. Режисьор беше Франко Дзефирели, а в главните роли играеха Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. Лола беше само на шест годинки и баба й й скриваше очите, за да не гледа любовните сцени. Влюби се в опърничавата Катрин, която си правеше каквото ще и вбесяваше Петручио и всички останали. А възпитаната, разглезена и безкрайно ухажвана Бианка остана на заден план. Лола поиска да стане като Катрин, не като Бианка.

Всичко това бяха момичешки мечти и не можеше да се заблуждава, че беше повече от укротена. Реално нямаше никакво право на свободен избор, независимо дали мъжът до нея щеше да я укротява, или не, камо ли на бунт. Никога не можеше да напусне България и да отиде при баща си. Вече все по-ясно си даваше сметка, че това няма да се случи. Появяването на малкия Стефан доусложни нещата. Не можеше да избяга, защото не можеше да си представи живота без него. Дори и Колев да я пуснеше, тя нямаше да остави детето си. Единствено бракът беше някакво относително спасение.

Прекараха страхотно. Стоян я разпита за гаджетата й, тя за неговите. На ръката му имаше голям златен пръстен, който му беше подарен от момиче на богати родители, майката била българка, а бащата арабин, търговец. Лола се зачуди за щедростта на това момиче, той обясни, че тя много искала да се оженят, баща й дори щял да им купи кола от Кореком, но Стоян не си падал достатъчно по нея. Имал и друга голяма любов. Тя била драматична, защото била с много по-възрастна женена жена, известна лекарка, богата и нещастно омъжена. Чудеше се как съпругът й търпял изневерите, връзката им продължила четири години и скоро я бил прекратил.

Лола се замисли как така е имал връзка с момиче, което иска да се жени за него, и същевременно с тази жена, но това не беше нещо необичайно. Всички изневеряваха на някого. С нея той щеше да е друг.

След вечерята я заведе у тях. Майка му беше на вилата в Драгалевци. Направи й впечатление колко подредена и чиста беше стаята му, както и целият апартамент. Беше простичко обзаведен, нищо луксозно, дори малко аскетично. В ъгъла до телевизора стоеше обичайният фикус, който беше определено лош вкус. Фикуси отглеждаха само хората без вкус, майка й така я беше научила. В секцията бяха подредени книги от „Партиздат“ и малко от поредицата „Световна класика“. Те се отличаваха с това, че подвързиите им бяха от плат и буквите бяха златни или сребърни. От броя на книгите си личеше, че семейството не беше много по четенето. Но какво можеше да се очаква от милиционер. И въпреки това Стоян не беше нито прост, нито глупав.

Извади от секцията бутилка „Балантайнс“ и донесе лед. Пусна на видеото клипове на Мадона, „Депеш Мод“, Сиси Кеч и „Файн Йънг Кенибалс“. Загаси осветлението и в момента, в който седнаха един до друг, се награбиха със страхотна страст. Вдигна я на ръце като перце и я занесе в спалнята, където нямаха търпение да се съблекат. Докато събуваха джинсите си, залитаха, падаха и се смяха, след което той легна върху нея с мускулестото си силно тяло и влезе в нея със сила. Всичко негово беше голямо и твърдо и това страшно й хареса. Правиха секс часове, забивайки езици до гърлата си, всеки като че ли искаше да погълне другия. Това продължи до сутринта.

Беше го очаквала, така че беше предупредила майка си да спи при Стефчо. Колев не само нямаше да е ядосан, но дори и щеше да е щастлив - Лола не се съмняваше в това.

Така и беше. Направи се на заспал пред Маруся и към два часа през нощта отиде да надникне в стаята на Лола. Нямаше я. Усмихна се доволно на себе си. Всичко беше перфектно. На сутринта закъсня за работа само и само да я види как изглежда след нощта със Стоян. Остана още по-доволен. Очите й блестяха, бузите й бяха зачервени, вероятно от брадата на Стоян, а на врата й имаше смучка. Това беше определено просташко от негова страна, но момчето си беше опикало територията. Беше го преценил перфектно.

Последваха запознанства на Лола с майка му и на Стоян с малкия Стефан. Майката беше тиха, симпатична жена, която гледаше тъжно. Лола си помисли, че не е ясно защо гледа тъжно, дали защото страдаше по мъжа си, или защото той не я беше направил щастлива. Може би и двете. Беше ясно, че Стоян не прилича на нея. От снимката на стария Велев в хола гледаше мъж в униформа и фуражка, горд и с нереално мек поглед, който му придаваше фотографията от онова време. Всички бяха с топли, тъмни, меки погледи, а реалността беше друга. Стресна се от мислите си, защото Стоян изглеждаше по същия начин, а тя помнеше един друг негов поглед, тъмен като бездна. Бездните не изчезваха току-така. Беше неприятна мисъл.