Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Колкото и да й беше неприятно, Маруся нямаше друг избор, освен да се съгласи с молбата на дъщеря си. Все нещо трябваше да не е наред, по дяволите! Това дете все си създаваше проблеми, а покрай себе си ги създаваше и на другите.

- Добре, ще дойда с теб на преглед и после ще кажем, че отиваме да се разходим по магазините.

- Супер! Благодаря, мамо...

И в рядък прилив на нежност Лола прегърна майка си и я разцелува точно когато Колев влезе при тях в хола.

- Така ги искам моите момичета! - доволно изкоментира той. - Хайде сега по леглата, че утре имам тежък ден... Впрочем, Лола, ти си гледай телевизия, прави каквото искаш, но майка ти ще я отвлека.

- Няма проблем, и аз след малко ще лягам, лека нощ!

- Лека нощ, мила!

Разцелуваха я, преди да се оттеглят в спалнята, и най-накрая остана сама. В апартамента на най-големия си враг. Ситуацията беше толкова абсурдна, че дори не я беше страх. Само сърцето й заби учестено, представяйки си утрешния разговор. Той щеше да реши всичко. Беше на живот и смърт. Или майка й щеше да разбере и да измислят двете как да се спасят от Колев, или...

Облечена в красива копринена тъмносиня нощница, обточена с фина дантела, Маруся прегърна щастливо великолепния си съпруг и уморена от щастие, бързо заспа. Имаше здрав сън, спеше дълбоко и никога не помнеше какво сънува, ако изобщо сънуваше. В по-добрите дни на семейството Стефан и Лола си правеха майтапи с нея, като слагаха в ръката й стотинки, или химикалка, или бонбон и тя се събуждаше с всякакви малки предмети в шепата си, без изобщо да е усетила кога са й ги сложили.

Колев измъкна ръката си изпод главата на Маруся и я настани внимателно на нейната възглавница. Не му се спеше, беше превъзбуден и реши да вземе приспивателно, иначе нямаше изгледи да заспи скоро, а утре имаше важни срещи, за които трябваше да е във форма.

Постепенно приспивателното го унесе. Започна да пропада в дълбок тунел, който изглеждаше като гигантски небостъргач с дупка в средата. Плъзгаше се надолу към светлината на дъното му, минавайки край безброй светещи прозорци, през които за секунди зърваше силуети на кора, живеещи в малки клетки. Да, това бяха клетки. Някои от хората стояха до прозорците напълно безизразни. Всъщност лицата им излъчваха омраза. Те чакаха да видят как Колев пропада все по-надолу в тунела. Мразеха го. Нямаше съмнение.

Изведнъж светлината от дъното започна да се увеличава и да става все по-ярка. Скоростта, с която прелиташе покрай клетките, се увеличи, стомахът му се обърна и дъхът му секна от шеметното пропадане, но странното беше, че не го беше страх, а знаеше, че на края на тунела е неговото спасение.

Светлината избухна като ядрена бомба. Колев видя как стълбът й се издига все по-широк и все по-високо над земята, а облакът, тръгващ от него, бързо се разраства. Всичко щеше да бъде унищожено, хората в тунела отдавна бяха мъртви, нямаше и защо да бъдат спасявани. Той внезапно се озова в центъра на облака, облян в топла слънчева светлина, която го заслепи в първия момент. После усети под тялото си топлата земя, мирис на трева и цветя, чу жужене на пчели, чуруликане на птички, над него небето беше яркосиньо, без нито едно облаче. Това като че ли беше раят, в който не вярваше.

Почувства огромно щастие и затвори очи. Една малка, фина ръка взе неговата и той обърна глава. В тревата до него лежеше Анастасия. Беше съвсем млада, не повече от двайсетгодишна, такава, каквато никога не я беше виждал, и го гледаше с любов с огромните си сини очи. Наведе се над него и го целуна по устните. Той я прегърна, големите му ръце обгърнаха тънкото й тяло, сложи я върху себе си, с една ръка хвана момичешката й гърда, която се подаваше под бялата й булчинска рокля, и разбра, че току-що се бяха оженили. Затвори очи, притисна я силно до себе си, членът му се втвърди сладостно. Тя прошепна „Обичам те“ и той отвори очи, за да види любовта й към него. Най-после бяха заедно. Върху него не беше Анастасия, а Лола. Дългите й русоляви коси се бяха посипали върху гърдите му като златиста река, гледаше го в очите втренчено, изтъркаля се от тялото му, легна до него, хвана члена му и започна да движи ръката си все по-бързо. Удоволствието беше огромно, той се извиваше до нея и извърна глава да види и нейното удоволствие. Тя го гледаше втренчено - погледът й внезапно беше станал студен и дистанциран. Изведнъж рязко се залепи за него и захапа ухото му като животно, до болка и кръв, и той се изпразни с вик от безмерна наслада.