Милена Фучеджиева - Сексът и комунизмът 2

Събуди се и бавно отвори очи. Над него беше Маруся, която го гледаше стреснато.

- Какво става, любов моя? Извика насън и ме събуди...

Устата му беше пресъхнала, едвам преглътна, отмести я леко, за да вземе чашата с вода от нощното шкафче и да спечели време, за да се освести. Маруся запали нощната лампа. Гледаше го обезпокоено. Ядоса се, изведнъж просто побесня.

- Загаси лампата веднага!

- Ще ти донеса студена вода, тук е страшно горещо, сигурно си сънувал кошмар...

- Не ми трябва студена вода... Остави ме на мира.

Беше мокър от пот и Маруся отметна завивката със замах, за да види, че по пижамата му имаше мокри петна. Дори и на панталоните.

- Какво става, Орлине?

Овладя се, нямаше защо да се държи така с нея, тя не беше виновна за нищо. Малката курва му се беше появила насън и беше изгубил контрол над себе си. Докато отиваше към банята, отговори спокойно на жена си:

- Нищо, казах ти да загасиш лампата, сънувах кошмар, отивам да се измия...

- Можеше да не ми крещиш, изплаши ме...

- Няма проблем, извинявай, че те събудих... Лягай пак да спиш.

Взе дълъг студен душ, оставяйки водата да тече върху главата му. Споменът от удоволствието беше толкова голям, че отново получи ерекция. Обезпокоена, че съпругът й не се връщаше, Маруся отиде в банята да провери какво става. В момента, в който влезе, той се обърна с гръб към нея.

- Стига си висял под душа, три часът сутринта е, трябва да се наспиш...

- Ей сега идвам, ти лягай...

Бърса се дълго, изчаквайки ерекцията му да спадне, и най-накрая легна до жена си. Неочаквано тя го прегърна и прилепи тяло до неговото. Като по команда, въпреки опитите му да се контролира, Колев отново почувства тялото на Лола до своето и отново получи ерекция. Моментално отблъсна Маруся от себе си. Но тя вече беше усетила какво става и от една страна, беше приятно изненадана, но от друга, трябваше веднага да скрие притеснението си. Дали съпругът й имаше любовница?! Нещо не беше наред, досега никога не го беше виждала възбуден.

Той разбра страха й и я погали по главата както винаги, като куче, безстрастно, благодарен за грижата, и се обърна на другата страна.

- Лека нощ, Маря, заспивай, не мисли глупости...

Маруся го целуна по тила и бързо изгони неприятните мисли от главата си. Не се съмняваше, че я обича, може би просто беше сънувал мокър сън. Случваше се. Но твърдият му член беше нещо абсолютно ново за нея. И вместо да се зарадва, я обзе страх. Заспа с надеждата, че това повече никога няма да се случва между тях. Трябваше да си отваря очите в министерството и да огледа всички секретарки, защото беше сънувал не кошмар, а мокър сън. И не с нея, а с някоя друга. Ако беше с нея, тялото му нямаше да е така враждебно към нейното. Пак изгони лошите мисли, като си каза, че това наистина са глупости и няма да позволи нищо да развали току-що намереното перфектно щастие на семейството й. Която застанеше на пътя й, ако имаше такава, щеше да си го получи. Само какво искаше сега пък Лола. Интуицията й подсказваше, че срещата им няма да е приятна.

Въздухът вече тежеше от горещината, въпреки че беше едва 9 часът. Маруся настояваше Лола да закуси с препечена филийка и плодове, а на Лола й се гадеше не от бременността, а от това, което й предстоеше днес. Беше бременна в шести месец, а мислеше за самоубийство. Приятелите й бяха с гаджетата си, животите им бяха нормални, имаха родители и любов. Тя не само че нямаше нищо, а и беше на ръба на самоубийство. Не беше спала цяла нощ, чувстваше се ужасно объркана. И й беше напълно безразлично какъв щеше да е полът на детето й. Днес щяха да разберат и това. И какво от това? Писмото от баба й беше обезсмислило всичко.

- Хайде, моля те, не се дръж като бебе, изяж си филията! След десет минути Васко ще е долу.

- Ти не се дръж с мен като с бебе, не ми се яде!

Стана рязко, взе си чинията и изхвърли филията. Маруся свърши с грима си, огледа се доволно и реши да не бъде строга с дъщеря си. Не й беше лесно, трябваше да е по-мека с нея.

- Хайде, мило, че нямам търпение да видим какво ще ни е детенцето!

- Какво ще МИ е детето. Аз пък имам търпение - тросна се Лола и тръгнаха към болницата. Едната едва сдържаше възбудата си от предстоящата радостна новина, а другата едва потискаше отчаянието от предстоящия разговор.

Черният мерцедес днес й се видя като катафалка. Не искаше да говори с майка си и обърна лице към стъклото. Хората на светофарите гледаха безизразно, свикнали да крият чувствата си. В момента, в който мерцедесът спреше на червено, минувачите за секунда втренчваха и светкавично отместваха погледи от прозорците му, опитвайки се да разберат коя щерка на член на Политбюро или ЦК седеше на задната седалка. Бяха прави да я мразят.