Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Да поговорим за състоянието на останките от кораба. Вие сам казахте, капитане, че никога не сте виждали толкова зле обгорял корпус. Защо? Не е пренасял експлозиви или запалителни товари; можем да изключим резервоарите с гориво — те наистина са помогнали на огъня да се разпростре, но не в такава степен и не чак до срещуположния край на кораба. Защо всеки квадратен сантиметър е горял толкова силно? Корпусът и надстройката са стоманени. А освен с маркучи и с пожарогасители „Лакс“ е бил снабден и с централна противопожарна инсталация. — Замълча и посочи две изкривени метални съоръжения, които висяха от тавана. — Морските пожари обикновено започват на едно място — в машинното отделение, в склада или другаде из трюма — а после се разпростират от помещение в помещение и са им нужни часове, понякога дни, за да погълнат целия кораб. Обзалагам се на каквато сума поискате, че всеки инспектор по пожарите би изключил възможността за огън, предизвикан от искра, който е унищожил целия кораб за няколко минути и е поставил нов рекорд независимо от това какво или кой го е предизвикал.

— И каква е причината според вас?

— Огнепръскачка — отвърна Пит.

Последва минута на ужасено мълчание.

— Давате ли си сметка какво допускате?

— До най-малката подробност — ожесточено кимна Пит, — до внезапно избухналия прогарящ огън, до злокобното фучене на дюзите и ужасния пушек от стопената плът. Независимо дали ви се харесва, огнепръскачката е единственият логичен отговор.

Сега всички го слушаха вцепенени. Хънуел започна да се дави, като че ли отново щеше да повърне.

— Това е съвсем странно, немислимо е.

— Целият кораб е странен — равнодушно забеляза Пит.

Хънуел се обърна към Пит.

— Не мога да повярвам, че всички просто са стояли като овце и са се оставили да бъдат превърнати в човешки факли.

— Не виждате ли? — възкликна Пит. — Нашият жесток приятел някак или е упоил, или е отровил пътниците и екипажа. Навярно е поставил масивна доза хлорхидрат в храната и водата им.

— Би могъл и да застреля всички — допусна Доувър.

— Разгледах няколко от останките — поклати глава Пит. — Нямаше никакви куршуми или раздробени кости.

— И когато е оставил отровата да подейства на всички — предпочитам да приема, че са умрели веднага — разнесъл ги е из кораба, а после е минал от помещение в помещение с огнепръскачката… — Коски не довърши изреждането. — Но след това какво? Къде се е дянал убиецът?

— Преди да потърсите отговор за това — уморено се намеси Хънуел, — бих искал някой да бъде любезен да ми обясни откъде изобщо се е взел тук убиецът. Явно не е бил някой от пътниците или екипажа. „Лакс“ е потеглил с петнадесет души и е изгорял с петнадесетте. Логично е да се допусне, че това е работа на хора, дошли от друг кораб.

— Не е било така — обади се Коски. — За всяко прехвърляне от един кораб на друг е необходима предварителна радиовръзка. Дори на „Лакс“ да са прибрали оцелелите от мнимо корабокрушение, капитанът веднага би докладвал за случая. — Коски изведнъж се усмихна. — Доколкото си спомням, в последното си съобщение Фирие бе поискал да му резервират апартамент в надстройката на хотел „Статлър-Хилтън“ в Ню Йорк.

— Горкият нещастник — промълви Доувър. — Ако парите и успеха водят до такъв край, на кого ли са нужни те? — Погледна отново към купчината на пода и бързо извърна глава. — Господи, що за маниак е този, който е убил петнадесет души току-така? Да ги отрови методично, а после спокойно да ги превърне в пепел с огнепръскачка?

— Не по-различен от маниака, който поставя бомби в самолетите, за да се докопа до парите от застраховката — отвърна Пит. — Човек, на когото му липсва чувството за вина, когато убие себеподобно същество, което вие бихте изпитали, като смачкате муха. Мотивът тук явно е печалбата. Фирие и хората му са направили откритие, което е имало огромна цена. Съединените щати са го искали, руснаците също, но го е отмъкнал някой друг.

— И дали си е струвало? — попита Хънуел с болка в очите.

— Струвало си е за шестнадесетия човек. — Пит се загледа в злокобните останки на пода. — Незнайният натрапник, който е станал причина за смъртта на останалите.

Исландия, земята на студа и огъня, на грапавите глетчери и димящите вулкани, островът, възникнал върху червеникавата лава, с прозрачните сини езера, прострени под златистия блясък на слънцето, което грее и посред нощ. Заобиколена от Атлантическия океан и плискана от топлите води на гълфстрийма на юг и леденото Полярно море на север, Исландия се намира точно по средата на правата отсечка, която би свързала Ню Йорк и Москва. Странен остров, който предлага разнообразни гледки и е по-малко студен, отколкото би могло да се допусне от името му — през студения януари температурите са подобни на тези по новоанглийското крайбрежие на Съединените щати. За човек, който я вижда за първи път, Исландия изглежда несравнимо красива.