Джеймс Чейс - Ще се смея последен. Айсберг

— Ужасно съжалявам, че те изтеглям от слънчева Калифорния, но тази проклета трудна задача се падна на нас — му съобщи Сандекър, човек с нисък ръст, с огненочервена коса и лице на грифон, като размахваше във въздуха сякаш беше бастун осемнадесетсантиметрова пура. — Ние трябва да участваме в научно подводно изследване. Защо пък ние? Защо не военноморските сили? Човек би очаквал от бреговата охрана да се справя с проблемите си. — Той му стисна ръката ядосано, смукна от пурата и добави: — Във всеки случай не можем да се отървем от това.

Пит свърши да чете и остави жълтата папка с гриф „поверително“ на бюрото на адмирала.

— Не мисля, че е възможно кораб да замръзне в айсберг.

— Много малко вероятно е, но доктор Хънуел ме увери, че това би могло да се случи.

— Може да се окаже трудно този айсберг да бъде открит; вече са изминали четири дни, откакто бреговата охрана го е забелязала. Досега огромният леден куб може да е изминал половината път до Азорските острови.

— Доктор Хънуел нанесе на картата теченията и определи скоростта им в район от 37 квадратни мили. Ако видимостта е добра, не би се затруднил да откриеш ледената планина, особено след като бреговата охрана е хвърлила върху нея червена боя за маркиране.

— Едно нещо е да се забележи — каза замислено Пит, — а друго е да се приземи хеликоптер на нея. Не би ли било по-удобно и по-малко опасно да стигнем със…

— Не! — прекъсна го Сандекър. — Никакви кораби. Ако онова нещо под леда е важно, както аз мисля, не искам никого освен теб и Хънуел на разстояние до 50 мили от него.

— Може да се изненадате, господин адмирал, но аз никога преди не съм кацал с хеликоптер на айсберг.

— Много възможно е и никой друг да не е кацал. Ето защо те повиках да бъдеш мой специален директор на проекта. — Сандекър се усмихна дяволито. — Ти притежаваш досадното умение — така да кажем — да доставяш успешно стоки.

— Имам ли този път — попита лукаво Пит — благоприятната възможност да бъда доброволец?

— Не бих приел каквото и да е друго.

Пит сви безпомощно рамене.

— Не знам защо винаги толкова лесно ви се предавам, господин адмирал. Почвам да мисля, че ме държите единствено като първокласен пощенски гълъб.

По лицето на Сандекър премина широка усмивка.

— Вие го казахте, а не аз.

Бравата изщрака и вратата на кабината се отвори. Пит видя с едното си око, че влиза доктор Хънуел. Пълният доктор правеше движения, сякаш ходеше по опънато въже, докато се опитваше да маневрира между леглото люлка на Пит и гардероба на Доувър. Накрая стигна до малък стол край писалището. Въздъхна силно в хор със скърцащия протест на стола, докато наместваше масивната си фигура между облегалките за ръцете.

— Как, боже мой, титан като Доувър влиза в това нещо? — попита той скептично, без да се обръща към никого по-специално.

— Закъснявате — смъмри го с прозявка Пит. — Чакам ви от часове.

— Не бих могъл да се промъквам покрай ъглите или да се плъзгам през вентилациите като на шпионска среща. Трябваше ми някакъв предлог.

— Какъв е предлогът сега?

— Нося поздрави от капитан Коски. Вечерята е сервирана.

— Защо са всички тези увъртания? — попита Пит със сдържана усмивка. — Нямаме нищо за криене.

— Нищо за криене! Нищо за криене! Лежите там като невинна девственица, която очаква първото си причастие, и заявявате спокойно нямаме нищо за криене! — Хънуел кимна отчаяно с глава. — И двамата ще застанем пред взвода за разстрел, когато бреговата охрана научи, че сме я заблудили, за да използваме един от най-новите й катери.

— Хеликоптерите имат проклетия навик да не летят с въздух в резервоарите си вместо с гориво — каза язвително Пит. — Трябваше ни база за операциите и място за зареждане. „Катауаба“ беше единственият кораб в района с необходимите съоръжения. Освен това вие изпратихте фалшивата радиограма от името на командването на бреговата охрана за него и отговорността си е ваша.

— А тази невероятна история с изчезналия руски траулер. Не можете да отречете, че е ваша измислица от начало до край.

Пит сложи ръце зад главата си и се загледа в тавана.

— Мисля, че тя се хареса на всички.

— Това трябва да ви го призная. Беше най-изкусната мошеническа работа, на която някога съм имал нещастието да бъда свидетел.

— Знам. Има случаи, когато се мразя.

— Размислете, Пит, какво може да се случи, когато капитан Коски разбере нашия непочтен план?

Пит стана и се протегна.