Орхан Памук - Сняг

В студентските левичарски години между Ипек и Ка не беше възниквала близост. На седемнайсет, когато бродеше из коридорите с високи тавани на литературния факултет, Ка, както и мнозина други, забеляза Ипек заради красотата й. Следващата година тя вече беше съпруга на приятеля му Мухтар, поет от лява политическа групировка. И двамата бяха от Карс.

— Мухтар пое търговията на баща си в „Арчелик“ и в „Айгаз“ — рече Ипек. — След като се върнахме тук, години наред не можах да забременея, изпращаше ме по лекари в Ерзурум и Истанбул, ала нищо не се получи и се разделихме. Мухтар обаче, вместо да се ожени повторно, се посвети на религията.

— Защо всички се посвещават на религията?

Ипек не отговори — известно време следяха черно-белия телевизор на стената.

— Защо в този град всички се самоубиват? — попита Ка.

— Не всички, само девойките и жените — отвърна Ипек. — Мъжете се посвещават на религията, жените се самоубиват.

— Защо?

Ипек го изгледа тъй, че Ка усети цялата непочтителност и дебелащина както във въпроса си, така и в желанието си да получи бърз отговор.

— Трябва да се видя с Мухтар заради репортажа за изборите — рече Ка.

Ипек се надигна, отиде до касата, обади се по телефона. Върна се и каза:

— До седемнайсет часа ще е в Областната централа на партията. Чака те.

Настъпи тишина и Ка се притесни. Да не бяха затворени пътищата, би се махнал оттук с първия автобус. Привечерите и забравените хора на Карс му причиняваха огромна болка. Тя несъзнателно бе извърнала очи към снега. Двамата го съзерцаваха дълго, като хора, които разполагат с времето за това и не обръщат внимание на живота.

— Наистина ли дойде тук, за да пишеш за изборите и за самоубийствата? — попита Ипек.

— Не — отвърна Ка. — В Истанбул узнах, че си се развела с Мухтар. Дойдох тук, за да се оженим.

Ипек прихна от смях така, сякаш отговорът му беше някаква приятна закачка, ала сетне се изчерви. В последвалата продължителна тишина Ка усети, усети го по погледа на Ипек, че за нея е напълно прозрачен. Очите й сякаш говореха: „Нямаш дори търпението да прикриеш намерението си, да се сближиш най-напред деликатно с мен, да пофлиртуваш изтънчено. Дошъл си тук не защото си влюбен, не защото си мислил точно за мен, а защото си узнал, че съм се развела, сетил си се за моята красота и приемаш живеенето ми в Карс като мой недостатък.“

Досрамя го и твърдо реши да накаже безочливия си порив към щастие, но си въобрази и друга мисъл на Ипек, еднакво жестока за двамата: „Свързва ни това, че нашите очаквания от живота се сгромолясаха.“ Ипек обаче изрече съвсем не онова, което си бе въобразил Ка.

— Бях убедена, че ще станеш добър поет. Поздравявам те за книгите ти.

Както във всички карски чайни, ресторанти и хотелски фоайета, и тук по стените бяха окачени пейзажи от швейцарските Алпи, а не от планините, с които Карс се гордееше. Възрастният сервитьор, който преди малко им донесе чая, бе седнал до касата между тепсиите с чьорек 10 10 Вид тестено изделие — Б.пр. и шоколадите, чиито омазнени и позлатени обвивки блестяха под бледата светлина на лампата и зяпаше щастливо черно-белия телевизор на стената — беше с лице към тях и с гръб към другата маса в дъното. Ка, който бе готов да се взира във всичко друго, само не и в очите на Ипек, се втренчи в телевизионния екран. Във филма руса турска актриса по бикини тичаше по някакъв пясък, а двама мустакати мъже я гонеха. Дребният мъж от тъмната маса в дъното на сладкарницата се надигна, насочи пистолет към директора на Педагогическия институт и му заговори нещо, което Ка така и не можеше да долови. После Ка осъзна, че докато директорът отговаряше, дребният мъж стреля. Осъзна го по-скоро по рухналото от стола тяло на директора, разтърсено от пронизалия го куршум, отколкото по звука от оръжието.

Ипек се бе извърнала и наблюдаваше сцената, която наблюдаваше и Ка.

Възрастният сервитьор не бе на мястото, на което преди малко го бе видял Ка. Дребният мъж бе скочил, бе насочил пистолета си към падналия на пода директор. Той му каза нещо. Гласът, разнасящ се от телевизора, бе доста висок и не се чу какво казва. След като изстреля още три куршума в тялото на директора, дребният мъж светкавично се изнесе през вратата зад гърба му и изчезна. Ка дори не успя да зърне лицето му.

— Да тръгваме — рече Ипек. — Да се махаме оттук.

— Помощ! — извика Ка и след малко додаде: — Да звъннем в полицията. — Но не бе и помръднал от мястото си. После изтича подир Ипек. Беше пусто и при двукрилата врата на сладкарница „Йени хаят“, и по стълбите, по които се спуснаха стремглаво.