Гор Видал - Сътворението

В началото на пътеката — не бих могъл да я нарека улица, — която води към къщата на Аспазия, стояха на пост двама скитски полицаи. Попитаха Демокрит по каква работа идваме. Демокрит отговори с някаква парола и ни разрешиха да продължим по пътеката.

Когато пристигнахме, ми се струваше, че ще умра от жега. Лятото тук е ужасно горещо, а зимата ужасно студена. Атинският климат си съперничи с климата в Суза, който е най-неприятният в света. Естествено, напоследък аз съм необикновено чувствителен към топлината и студа. Снощи стигнах до къщата на Аспазия, облян в пот.

Демокрит ми казва, че обстановката вътре е много изискана. Питам се, Демокрите, как си могъл да установиш това? Въпреки богатството на прадядо ти домът му в Абдера е, меко казано, недодялан. От всички къщи наоколо само тази на Калий ми се струва едновременно разкошна и удобна. Ако не друго, усещам, че по мраморния под има килими, а в мангалите гори благовонно дърво.

В къщата на Аспазия се влиза през дълъг, тесен коридор с ниски тавани, който води към малък вътрешен двор. Вдясно от двора има предназначен за приемна портик, не по-голям от този, в който сме седнали сега, в желанието си да се скрием от горещината.

Мигновено разбрах, че съм в дома на милетска дама. Въздухът ухаеше па скъпи парфюми, а музиката звучеше така нежно, че човек можеше и да не я слуша. Това е рядкост в Атина, чиито граждани са толкова немузикални, че като отидат на концерт, напрегнато слушат всяка нота и се мъчат да проумеят защо от тях се очаква да бъдат очаровани. Йонийските гърци от Мала Азия са други. За тях музиката е допълнение към разговора, доброто ядене и дори любовта. Музиката е част от въздуха, който дишат, а не математическо уравнение, предназначено за Питагор.

Когато влязохме, в стаята имаше над десетина души. Демокрит ми казва, че всъщност е имало десет души гости и няколко роби от Сарди, които свирели и поднасяли ястията. Посрещна ни Евангелос, домоуправителят на Перикъл. Макар тази прочута личност обикновено да се намира в провинцията, където се грижи за стопанствата на генерала — и за двамата му законни синове, — през последната седмица той е тук, за да отпразнува заедно с цяла Атина трофея на победата, който народното събрание току-що гласува за Перикъл. Привидно трофеят му се присъжда за повторното завземане на Евбея. В действителност му се дава за прозорливостта, с която се справи със спартанския цар миналата зима, когато армията на Спарта завзе Атика и атиняните трябваше да се скрият зад дългите си стени.

Когато от спартанската главна квартира в Елевзин пристигна съобщение да се предадат, народното събрание се изкушаваше да вземе точно такова решение. В края на краищата спартанската армия е най-могъщата в гръцкия свят. Защо да й се съпротивляват? Силата на Атина е по море, не по суша. Но Перикъл нямаше намерение да прави никакви отстъпки. Уреди тайна среща със спартанския цар, едно ококорено момче, което никога по-рано не бе напускало Пелопонес. Съзнавайки младостта и неопитността на своя цар, подозрителните спартански старейшини бяха назначили специален съветник, който отблизо да следи момчето. Но, както отбеляза Перикъл по-късно, такива предпазни мерки само удвояват цената. Момчето-цар получи три златни таланта, които щяха да му се пазят в Делфи, а съветникът — един проницателен държавник — получи седем таланта на място. Веднага след подкупването на царя и съветника му спартанската армия си замина. Старейшините наложиха огромна глоба на момчето-цар, а специалният съветник избяга в Сицилия, където вероятно сега се наслаждава на богатството си.

— Единственият ми проблем — заяви Перикъл пред гостите — е как да обясня тези разходи пред народното събрание.

Съветът на Аспазия бе недвусмислен.

— Когато се отчиташ, просто кажи: „За наложителни разходи — десет таланта“.

Подозирам, че Перикъл точно така и ще постъпи. И без това всички знаят, че спартанците бяха подкупени. Поздравих Перикъл, като отбелязах колко малко е струвал на Атина мирът, а той отвърна мрачно:

— Не купих мир, купих време.

Разказът ми е непоследователен. Когато пристигнахме, Перикъл го нямаше, но Аспазия многократно компенсира отсъствието му. Тя има прекрасен глас, пее милетски песни с много изящество, рецитира поезия по-хубаво от всички хора, които съм слушал. Разбира се, за мен няма нищо по-красиво на света от йонийския гръцки, когато го говорят добре. Да, Демокрите, той е по-красив дори и от персийски.