Гор Видал - Сътворението

— Трябва да докладвам на Великия цар.

— А после ще бъдеш много стар и никога няма да се върнеш тук.

Прямотата на Амбалика винаги ме изненадваше и винаги ме очароваше. Докато слушах в мрака ясния и присмехулен глас, забравих пластовете тлъстина, обгърнали така плътно онова стройно момиче, за което се бях оженил някога, както още тогава ми се струваше, в един друг живот.

— Не би ли искала да остана тук?

— Струва ми се, че не — отвърна тя. — Много дълго време бяхме разделени.

— Какво ще каже царят?

Амбалика мълчеше. Прегърнах я през раменете. Това беше грешка. Тъмнината подхранваше илюзията ми, че Амбалика пак е млада, но щом я докоснах, илюзията се разпръсна. Все пак останахме прегърнати и тя ми разказа за кървавите времена, които бяха преживели страните от Гангската равнина.

— Най-много се изплашихме при разгрома на кошалската армия. Всъщност тъкмо се канехме да напуснем града, когато царят ни изпрати тайна вест, че ни заповядва да останем и че Шравасти ще бъде пощаден, защото там живее Буда! — Тя тихичко се изсмя в прегръдките ми. — Баща ми се вълнува от Буда точно толкова, колкото и аз. Но знаеше, че Буда има много поклонници. Знаеше също, че будисткият орден ненавижда цар Вирудхака, задето унищожи републиката на шаките. Разбира се, никой не допускаше тогава, че баща ми се кани да унищожи всички останали републики веднага щом го коронясат в Шравасти. Така или иначе, хората тук го посрещнаха като освободител. И до този момент се държи прилично.

— Ти виждаш ли го?

— О, да. Поддържаме много приятелски отношения. Разбира се, той е очарован от внуците си. Винаги ме пита за теб, надява се, че ще те види, плаче…

— Все още ли плаче?

— Все още. Само че сега има много повече поводи, отколкото тогава.

Освен това единствено изречение Амбалика не направи никакви друга критична забележка за баща си. Властта привлича жените. Едва ли някога ще се роди завоевател, толкова кръвожаден, че повечето жени да не пожелаят да легнат с него и да се надяват, че ще родят син, не по-малко свиреп от баща си.

Малко преди годишния карнавал, който връхлита Шравасти като буря и всички се отдават на денонощни веселия, с принц Джета посетихме Ананда в будисткия манастир. Вървях пеш до носилката на принца.

— Рядко излизам от къщи — промърмори той, докато си проправяхме път през шумните тълпи. — Но искам да присъствувам на разговора ти с Ананда. Китайските ти истории много ще му харесат.

Тъй като самият той бе очарован от разказите ми за Конфуций и Учителя Ли, принц Джета мислеше, че новият водач на будисткия орден ще ме изслуша със същия интерес. Това бе единственият случай, в който старият ми приятел прояви наивност. Ако има нещо, което професионалният жрец ненавижда, то е да му се говори за съперническа религия или философска система.

Бамбуковият парк сега бе изцяло на разположение на будисткия орден. Колибата, в която бе живял Буда, бе оградена с ниска стена, а наблизо се строеше голяма нова сграда.

— Това е женски манастир — поясни принц Джета. — Строи го Амбапали. Тя ще бъде и първата монахиня.

— Имаш предвид куртизанката от Вайшали ли?

— Да. Когато Буда умря, тя дойде тук с всичките си пари. Имала е късмет.

— Да. Видях развалините на Вайшали.

— Тя реши да посвети остатъка от живота си на ордена. Истински й се възхищавам. Свята жена.

— Бих добавил, и вече доста стара — позволих си да отбележа аз.

Често преуспелите на младини куртизанки се отдават на религия или философия, когато загубят красотата си. Интересно какво ще стане с Аспазия?

На вид Ананда приличаше на Буда — прилика, която ни най-малко не се опитваше да прикрие. С много покло-ни водачът на сангхата придружи носилката на принц Джета до главната зала на манастира. Последвах ги. Там неколкостотин млади монаси рецитираха словото на Буда. Забелязах, че мнозина бяха облечени в наскоро ушити жълти роби. Това бе нововъведение. В миналото им бе позволено да носят само дрипите, които са изпросили.

Ананда ни покани с стая с нисък таван в дъното на третия вътрешен двор на манастира.

— Тук се съсредоточавам и напрягам паметта си — каза той.

Щом носачите на принц Джета се оттеглиха, Ананда се обърна към мен.

— Спомням си за теб с най-приятни чувства. Сарипутра високо те ценеше.

Принц Джета му разказа моите китайски приключения, а светецът слушаше с престорен интерес. Всъщност не Ананда, а принцът ме помоли да говоря за китайската мъдрост. Обобщих я накратко. Ананда се държеше учтиво, но се отегчаваше. Накрая каза: