Гор Видал - Сътворението

— Но първо Учителят трябва да се съгласи да бъде разрушена.

— И да се съгласи, и да не се съгласи, стените на Чуан-юй ще паднат. Но ако той искрено даде съгласието си, мечтата на десет хиляди мъдри мъже ще се сбъдне. Конфуций ще бъде поканен да ръководи държавата. Винаги е повтарял: „Дайте ми три години и ще оправя нещата.“ Тъй че, преди да е станало късно, искам той да разполага с тези три години. Всички го искаме.

До края не успях да разбера Чжан Цю. Бях убеден, че е предан на Учителя. Та нали бе доказал верността си, когато няколко години по-рано бе отишъл на изгнание с Конфуций? От друга страна, Чжан Цю бе не по-малко верен и на барон Кан. Надяваше се да изгради мост между… да, между небето и земята, а при положение че аз помогна за изграждането на този мост, щеше да уреди и заминаването ми. До това споразумение стигнахме в двореца Чъ онази вечер в края на мрачния ден, в който Конфуций упрекна небето за смъртта на Йен Хуей.

Докато Фан Чъ ме изпращаше до преддверието на двореца Чъ, аз разсъждавах върху безсърдечния начин, по който се бе отнесъл Конфуций към бащата на Йен Хуей. Защо Йен Хуей да не бъде изпратен с подобаващо погребение? И защо Конфуций да не наруши обичая и да не отиде пеш вместо с колесница?

— Струва ми се, че не си схванал същността на най-мъдрия човек, живял някога на земята — отговори Фан Чъ.

— И как бих могъл, след като самият аз съвсем не съм мъдър?

Направих всички обичайни жестове на смирение.

— За Конфуций само нравствеността има значение в живота. Това означава, че щом личното желание или интерес противоречи на правилната постъпка, то това желание или интерес трябва да отстъпи. Като човек той иска да почете Йен Хуей. Но като привърженик на правилното не може да извърши постъпка, противоречаща на поведението, което смята за правилно.

— И затова на бедния Йен Хуей е отредено бедно погребение.

— Да. Всеки има определени задължения към суверена, родителите, приятелите, човешкия род. Но тези задължения понякога си противоречат. Очевидно дългът към суверена стои над дълга към приятеля. Разбира се, има най-различни двусмислени положения. За Конфуций нашият законен суверен е херцог Ай. За нас това е барон Кан. В известен смисъл Конфуций е прав. В известен смисъл ние. Нито той ще отстъпи, нито пък ние можем да отстъпим. Оттам идва бедата.

— А кой в последна сметка определя кое е правилно?

Стигнахме до парадния вход на двореца.

— Небето, почетни гостенино.

— Какво е небето, заместник-управителю Фан Чъ?

Приятелят ми се усмихна.

— Небето е това, което е правилно.

И двамата се разсмяхме.

Мисля, че на практика конфуцианците са атеисти. Те не вярват нито в задгробния живот, нито в Страшния съд. Не се интересуват нито как е бил сътворен този свят, нито с каква цел. Вместо това се държат, като че ли този живот е всичко, което съществува, и да се изживее правилно, е единственото нещо, което има значение. За тях „небето“ е просто дума, с която описват правилното поведение. И понеже простолюдието отнася всичко непостижимо за разума към небето — понятие толкова старо, колкото и самите китайци, — Конфуций умело го бе из-ползвал, за да придаде божествен авторитет на предписанията си за поведението на хората един към друг. А пък за да въздействува на образованите както от Чжоу, така и от Шан, той се бе потрудил да стане най-образованият човек в Средното царство. Затова нямаше текст от книгите на Чжоу, който той да не може да цитира в своя полза, Но независимо от силната ми неприязън към атеизма и раздразнението ми към много от строгите конфуциански норми, никога не съм срещал друг човек с такава ясна представа как трябва да се вършат личните и обществените дела. Дори Демокрит намира за интересен моя несъмнено неточен спомен за неговите думи. Ако човек е решил да изхвърли от съзнанието си създателя на всички неща, то-гава е добре да го замени с много точна представа за това какво се разбира под доброта в човешките отношения.

Положих всички усилия да помиря мъдреца, комуто бе крив светът, и диктатора, изпълнен с подозрение към него. Отначало нямах голям успех. Първо, защото Конфуций бе все още в траур за сина си и за Йен Хуей. Второ, неговото собствено здраве се влошаваше. Независимо от всичко той продължаваше учителската си дейност. Освен това му се искаше да напише историята на Лу.

— Мисля си дали няма да е полезно да покажа как и защо десет поколения херцози са лишени от власт — сподели той с мен.