Гор Видал - Сътворението

Попитах го каква според него е главната причина за упадъка на херцогската власт и възхода на потомствените министри.

— Това започнало, когато първите херцози предоставили на аристокрацията събирането на данъци. — В анализите си Конфуций бе винаги обективен. — С течение на времето благородниците започнали да задържат данъците за себе си, а всеки знае, че който владее хазната, владее и държавата. Известно е също, че никоя династия не трае повече от десет поколения. Известно е и че когато властта премине в ръцете на бароните — на лицето на стареца се появи заешката усмивка, — те рядко я задържат за повече от пет поколения. Струва ми се, че днес, след като са били на власт пет поколения наред, Чъ, Мън и Шу вече далеч не са онова, което са били.

Не се осмелявах да уговарям Конфуций направо. Опитвах се да действувам чрез Дзъ-лу, защото единствено той говореше пред Конфуций онова, което мисли.

— Всъщност ако не го бях спрял тогава — каза ми Дзъ-лу, — щеше да се съюзи с началника на Пи. Повярва на този негодник и на обещанието му, че ще създаде „Чжоу на изток“. Предупредих Конфуций, че ще е глупак, ако поддържа каквито и да било връзки с началника. Ако един ден се установи „Чжоу на изток“, това ще стане естествено и ще се дължи на Учителя, тъй като той обясни на всички, че такова нещо е не само желателно, но и възможно.

Бях успял да убедя Дзъ-лу, че е дошло време Конфу-ций да се помири с барон Кан.

— Недей да се тревожиш — каза Дзъ-лу. — Аз ще се справя с него.

След дълги преговори Конфуций прие поканата да посети барона в неговата така наречена горска колиба. В един слънчев летен ден, придружени от рота войници, напуснахме града във фургон, теглен от четири коня.

— Надявам се, че няма да има нищо против, ако го приема в старата ловна хижа на баща ми — ми бе казал баронът, когато уточнявахме последните подробности. — Дано скромната обстановка да допадне на чувството му за мярка. А ти, Кир Спитама, почетни гостенино — добави той. — ни направи услуга, която няма да забравим скоро. — Както обикновено яйцевидното му лице не издаваше никакви чувства.

Пътуването през гората бе приятно. Над главите ни кръжаха всевъзможни птици, току-що прелетели от далечния юг. Дърветата скоро се бяха разлистили, а дивите цветя изпълваха въздуха с онези нежни ухания, които винаги ме карат неудържимо да кихам.

Вечерта ядохме превъзходни ястия от дивеч и току-що уловена риба. Спахме в палатки. Не видях нито дракони, нито демони, нито разбойници. Затова пък на другата сутрин срещнахме самотен отшелник-мъдрец — като повечето самотни отшелници-мъдреци, той не спираше да говори. Изглежда, нищо не развързва езика повече от обета за мълчание. Косата и брадата на този човек не бяха мити от години. Живееше в една хралупа недалеч от горската пътека, поради което бе добре познат на пътниците в този край. Скачаше насам-натам като индийска маймуна и се присмиваше на непознатите. Приятно му бе да сравнява простото съвършенство на живота си със светската суета на всички останали. Китайските отшелници-мъдреци са не по-малко отегчителни от своите събратя в Гангската равнина. За щастие все още не са толкова многобройни.

— А, Учителю Кун! — поздрави той Конфуций, който бе слязъл от колесницата, за да се облекчи благовъзпитано в черничевата горичка.

Конфуций отвърна учтиво на поздрава.

— Кажи ми, Учителю Кун, съществува ли по-голямо престъпление от това да имаш твърде много желания?

— Да имаш само едно лошо желание, е престъпление.

Конфуций говореше благо. Свикнал бе с обидите на отшелниците. И те като Буда искаха да отхвърлят света, който той желаеше само да подобри. Те се бяха оттеглили от този свят, а той — не.

— Има ли по-голяма беда от непостоянството?

— Да си недоволен от ролята, която ти се полага в живота, може да се нарече беда.

Отшелникът-мъдрец никак не остана доволен от буквалните отговори на реторичните си въпроси.

— Има ли по-голямо нещастие от алчността?

— Не зависи ли това от предмета й? Да си алчен за онова, което е добро, едва ли е нещастие в очите на небето.

— Знаеш ли що е небе?

— За теб, който следваш Учителя Ли — Конфуций явно познаваше неприятеля си, — то е Пътят, който не може да бъде описан с думи. И от уважение към Учителя Ли, няма да го описвам с думи.

Отшелникът-мъдрец не остана възхитен и от този отговор.

— Учителю Кун, нали ти вярваш в първостепенната важност на жертвоприношението за предците, тъй както го изпълнява синът на небето?