Гор Видал - Сътворението

Когато свърших, Конфуций изтегли въдицата от водата и старателно я прибра. И аз направих същото, само че не толкова старателно. За миг си помислих, че е забравил за какво говорим. Но когато се изправи — с малко помощ от моя страна, тъй като го боляха ставите, — Учителят съвсем ненадейно каза:

— Слушал съм много истории, подобни на тези, които току-що ми разправи, и те силно ме вълнуваха. До такава степен, че накрая не ми оставаше нищо друго, освен да се заема с медитация. Един ден не ядох, после цяла нощ не спах. Съсредоточих се напълно. И какво мислиш стана?

За пръв път се обърна към мен без официалното „почетни гостенино“. Беше ме приел.

— Не знам, Учителю.

— Нищо. Абсолютно нищо. Умът ми бе съвършено празен. Не видях нищо. Не разбрах нищо. Ето защо мисля, че е по-добре човек да изучава осезаемите неща в осезаемия свят.

Вървяхме бавно през горичката край олтарите. Всички минувачи познаваха Конфуций и го поздравяваха. Той им отговаряше благо, любезно, сдържано.

При олтарите изневиделица се появи простоват рицар.

— Учителю! — извика той възторжено.

— Дзъ-Кун — каза Конфуций. В тона му не долових нищо повече от обикновена вежливост.

— Имам голяма новина!

— Каква е тя?

— Спомняш ли си, когато те попитах съществува ли едно-единствено правило, което може и трябва да се следва от сутрин до вечер, всеки ден?

Конфуций кимна.

— Спомням си, да. Отговорих ти: „Никога не постъпвай с другите така, както не би желал да постъпят с теб!“

— Това беше преди повече от месец и сега, благодарение на теб, Учителю, нямам желание, повярвай ми, нямам никакво желание да постъпвам с другите така, както не бих искал те да постъпват с мен!

— Скъпи мой — отвърна Конфуций, като потупа Дзъ-Кун по рамото, — още не си го постигнал!

Докладвах на барон Кан. Не знам с какво впечатление остана от моя разказ за първия ми разговор с Конфуций. Слушаше мрачно. После поиска да си спомня всичко казано за бившия началник на Пи, който, изглежда, го интересуваше повече от херцога на Гей.

Когато дръзнах да отбележа, че изобщо не мога да ся представя как човек като Конфуций ще се опита някога да свали властта, барон Кан поклати глава.

— Ти не познаваш този велик човек така, както го познавам аз. Той не одобрява съществуващия ред. Нали чу как се изрази за моя многоуважаван баща, потомствения министър-председател: „Който може да търпи този човек, значи може да търпи всекиго!“ Каза го на всеослушание преди първото си заминаване оттук. — Защо баща ти не го е осъдил на смърт?

Баронът описа кръг с ръце.

— Защото е Конфуций. Налага се да търпим лошия му нрав. Освен това знае законите на небето и сме принудени да го почитаме. Но сме принудени и внимателно да го следим.

— Нима този седемдесетгодишен старец може да е опасен, Господарю барон?

— О, да. Аналите на Средното царство са пълни със злонамерени старци, които са се опитвали да направят държавата на пух и прах.

После баронът ми нареди да науча неговите леяри как се претопява желязото. Нареди ми още да се виждам с Конфуций колкото може по-често и редовно да му докладвам. Получих ежедневен достъп до барона, което означаваше, че мога да посещавам двора му, когато пожелая. По неизвестна причина така и не ме поканиха на приемите, давани от семейства Мън и Шу. Но в херцогекия двор бях винаги добре дошъл.

Получавах скромна заплата, живеех в хубава, макар и студена къща близо до леярната и имах двама слуги и две конкубини. Спокойно може да се каже, че китайките са най-прекрасните жени в света, а и най-изтънчените, когато трябва да доставят удоволствие на мъжете. Силно се привързах към моите две момичета. Когато Фан Чъ разказа на Конфуций за плътските ми изживявания, Учителят се засмя.

— Цял живот търся човек, чието желание да се извиси нравствено е толкова силно, колкото и половият му нагон — рече той. — Тъкмо си мислех, че в лицето на нашия варварин най-после съм намерил този човек, но доколкото разбирам, трябва да продължа да търся.

Общо взето, по онова време Конфуций не се смееше много. Скоро след завръщането му нещата тръгнаха зле. Бях в двора, когато херцог Ай съобщи официално:

— Моят скъп, любим братовчед, херцогът на Гей, е бил убит.

В разрез с етикета в залата се чу въздишка. Макар да не въздъхна и да не направи нищо непристойно, първият рицар изведнъж пребледня.

Стана ясно, че някакво баронско семейство в Гей бе решило да завземе властта, тъй както семейство Чъ я бе отнело от херцозите на Лу. Приятелят и покровител на Конфуций бил убит пред собствения си семеен храм. Когато херцог Ай свърши словото си, Конфуций в качеството си на първи рицар поиска разрешение да се обърне към владетеля. Разрешиха му.