Гор Видал - Сътворението

Но аз не можех да възприема пасивността в учението на Учителя Ли, както и не можех да разбера притегателната сила в нирваната на Буда.

Попитах Учителя Ли за действителния свят — или за света на нещата, тъй като думата „действителен“ обикновено вдъхновява даоисткият мъдрец да зададе множество съдържащи в себе си и отговор въпроси за природата на действителното.

— Ясно ми е за какво говориш. Или поне започва да ми става ясно — добавих бързо аз. — Все още не следвам Пътя, но ти ми даде възможност да надзърна в него. Задължен съм ти. Сега нека да поговорим за практическата страна на нещата. Държавите трябва да се управляват. Как ще стане това, ако владетелят практикува у-вей?

— Има ли такъв съвършен владетел? — Учителят Ли въздъхна. — Ако си погълнат от света на нещата, обикновено не можеш да се отдадеш на Пътя.

— Ние, херцозите, едва успяваме да надникнем в пътя, който следвате вие, мъдрите хора. — Херцог Шъ имаше много самодоволен и малко сънлив вид. — Но ние почитаме вашето пътуване. Съжаляваме, че заемаме такова високо положение, което ни принуждава да сме активни. Очакваме от вас да ни кажете как да управляваме народа си.

— В идеалния случай, Господарю, управляващият владетел-мъдрец трябва да изпразни умовете на хората и да напълни стомасите им. Да отслаби волята им и да заздрави костите им. Ако на хората им липсва познание, ще им липсва и желание. Ако им липсва желание, няма да правят нищо, което е неестествено за хората. Тогава доброто ще се възцари навсякъде.

Като държавнически подход това не се различаваше кой знае колко от законите на жестокия Хуан.

— Но ако човек придобие познание и стане така, че пожелае да промени съдбата си или дори самата държава, как би трябвало владетелят-мъдрец да постъпи с този човек? — попитах аз много почтително.

— О, владетелят би трябвало да го убие. — Учителят Ли се усмихна. Двата му дълги предни зъби бяха раздалечени, а в междината се виждаше черният венец. Изведнъж ми заприлича на спящите прилепи, надвиснали над главата му.

— Значи следващите Пътя нямат нищо против да се отнема човешки живот, така ли?

— Защо да имат нещо против? Смъртта е толкова естествена, колкото и животът. Освен това умрелият не е изгубен. Не. Напротив. На умрелия вече нищо лошо не може да му се случи.

— Ще се прероди ли духът му?

— Прахът без съмнение ще се съедини отново. Но може би не това имаш предвид под „прераждане“.

— Когато духовете на умрелите отидат при Жълтия извор, какво става? — попитах го аз.

В Китай, когато някой умре, хората от народа казват, че е отишъл при Жълтия извор. Но ако ги попиташ къде се намира и какво представлява това място, получаваш объркан отговор. Доколкото можах да разбера, представата за Жълтия извор е много древна, той, изглежда, е нещо като вечно преддверие на ада, подобно на гръцкия Хадес. Няма страшен съд. Добрите и лошите споделят една и съща съдба.

— Струва ми се, че Жълтият извор е навсякъде. — Учителят Ли погали дясната си ръка с лявата. Може би беше някакъв магически жест. — Ако е така, никой не може да отиде при него, защото всъщност вече е там. Но, разбира се, човек се ражда, живее, умира. Макар и да е част от цялото, действителността на краткото му съществуване го кара да се съпротивлява на целостта. Ние следваме Пътя, за да не се съпротивляваме на цялото. На всички ни е ясно, или почти на всички — каза той, като ми се поклони, — че когато тялото се разложи, умът — той потупа стомаха си — изчезва заедно с тялото. Онези, които не познават Пътя, намират това за тъжно, дори за страшно. Ние не се плашим. Тъй като се отъждествяваме с космическия процес, не се съпротивляваме на неизменното. Изправен пред живота, или пред смъртта, съвършеният човек не прави нищо, така както и истинският мъдрец не създава нищо. Той просто размишлява за вселената, докато се слее с нея. Това наричаме „тайнственото поглъщане“.

— Да не се прави нищо… — започнах аз.

— …е огромен духовен труд — довърши Учителят Ли. — Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма неуспехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен.

— Това наистина не би могло да се оспорва, Учителю Ли — казах аз.

Вече бях свикнал с този затворен кръг от аргументи, който при атиняните е нещо като колелото на доктрината при будистите.

За мое учудване херцогът възрази на Учителя Ли по въпроса как е най-добре да се управлява.

— Без съмнение, последователите на Пътя винаги са били против смъртното наказание — започна той, — защото никой няма право да произнася такава страшна присъда над друг човек. Нима налагането на смъртно наказание не е точно обратното на у-вей?