Гор Видал - Сътворението

— Но несъмнено човек трябва да бъде съден за постъпките си — казах аз. — Има добри и лоши постъпки. Истината и Лъжата…

Говорех като внук на Зороастър. Когато свърших, Учителят Ли ми отвърна с една непонятна притча.

— Мъдри думи — рече старецът и направи любезен поклон. — Естествено, в относителното поведение на един живот има пристойни и непристойни постъпки, и съм убеден, че ще сме на едно мнение, що се отнася до това кое е правилно и кое не. Но Пътят стои над тези неща. Ще ти дам един пример. Представи си, че си леяр на бронз…

— Всъщност той е леяр на желязо, Учителю Ли, едно полезно изкуство, което варварите са усъвършенствували. — Херцогът ме погледна така, сякаш той собственоръчно ме бе създал от единната първична прах.

Учителят Ли пренебрегна забележката на херцога.

— Ти си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрицата за разтопения метал. Но когато се мъчиш да излееш огнения метал, бронзът отказва да потече. Казва: „Не, не искам да бъда камбана. Искам да бъда меч, като превъзходния меч на император У.“ Като леяр ти би се ядосал на непослушния метал, нали?

— Да. Но металът не избира калъпа си. Изборът е на леяря.

— Не. — Това „не“, произнесено тихичко, имаше същото съкрушително въздействие като подхвърленото кълбо на Госала. — Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от вселената, която е неизменното.

— Какви са основните й закони? И кой е създателят им?

— Вселената е единството на всички неща. А да приемеш Пътя, означава да приемеш съществуването на това единство. Жив или мъртъв, ти си завинаги част от неизменното, чиито закони са просто законите на битието. Когато животът идва, той идва, защото му е време. Когато си отива, това е също естествено. Да приемеш спокойно всичко, което се случва, значи да застанеш над скръбта и радостта. Ето така трябва да следваш Пътя — като постигнеш у-вей.

Отново бях озадачен от този израз, който буквално означава да не правиш нищо.

— Но как би могъл нашият свят да съществува, ако всички бездействуват? Все някой трябва да излива бронза, за да имаме камбани, мечове.

— Като казваме да не се прави нищо, имаме предвид нищо, което не е естествено и спонтанно. Ти стрелец ли си?

— Да. Обучаваха ме за воин.

— И мен ме обучаваха. — Учителят Ли по нищо не приличаше на воин. — Забелязал ли си колко лесно улучваш целта, когато си сам и разсеяно се упражняваш? -Да.

— Но ако се състезаваш с други, за да спечелиш някаква златна награда, не ти ли е по-трудно да улучиш мишената, отколкото ако си сам и не се състезаваш? -Да.

— Когато много настойчиво искаш да постигнеш нещо, ти си напрегнат. Когато си напрегнат, не показваш най-доброто, на което си способен. Трябва да избегнеш такъв вид напрежение, ето какво имаме предвид с у-вей. Или, казано с други думи, да престанеш да се самонаблюдаваш. Да бъдеш естествен. Случвало ли ти се е някога да режеш животно за месо? -Да.

— Трудно ли ти е било да отделиш частите на тялото?

— Да. Но аз не съм месар или маг, искам да кажа, жрец.

— И аз не съм. Но съм гледал как работят месарите. Те са винаги бързи, винаги точни. Това, което е трудно за нас, за тях е съвсем просто. Защо? Веднъж попитах главния готвач на Самотния на какво се дължи това, че той нарязва на парчета цял вол за същото време, за което аз изчиствам само една рибка. „Наистина не знам, отвърна той, струва ми се, че сетивата ми замират, а духът ми — или каквото е там — поема работата.“ Ето какво разбираме под у-вей. Не бива да се прави онова, което е неестествено, което не е в хармония със законите на природата. Четирите годишни времена идват и си отиват, без да предизвикват тревоги, защото те следват Пътя. Мъдрият човек размишлява върху този ред и започва да разбира присъщата на вселената хармония.

— Съгласен съм, че е разумно да приемеш естествения свят. Но и най-мъдрият човек трябва да прави всичко, което е по силите му, за да подкрепя доброто и да се противопоставя на злото…

— О, скъпи мой варварино, тази идея „да се прави“ е причината за всички злини. Не прави! Това е най-доброто, което можеш да сториш. Хвърли се в океана на битието. Забрави представите си за доброто и злото. Нито едно от двете не съществува освен във взаимоотношение с другото, затова не обръщай внимание на това взаимоотношение. Остави нещата да се оправят сами. Освободи духа си. Стани спокоен като цвете, като дърво. Защото всички неща се връщат към корена си, макар и да не разбират това. Тези неща, тази пеперуда, това дърво никога не излизат от състоянието на първичната простота. А ако станат съзнателни като нас, ще загубят своята естественост. Ще изгубят Пътя. За човека съвършенството е постижимо само в утробата. Тогава той е като необработен камък. преди скулпторът да се заеме да му придава форма и с това да го развали. В този живот човек, който има нужда от други хора, е завинаги окован. А онзи, от когото другите имат нужда, е обречен на тъга.