Гор Видал - Сътворението

— Много последователи на Пътя са съгласни с теб, Господарю. Лично аз смятам този въпрос за несъществен. В края на краищата природата е безмилостна. Давят ни наводнения. Умираме от глад. Отнасят ни епидемии. Природата приема това равнодушно. Трябва ли човекът да е различен от природата? Разбира се, че не трябва. Все пак споделям възгледа, че може би е по-добре да оставим света да следва своя път и изобщо да не го управляваме, защото истински доброто управление е невъзможно. Всеки знае, че колкото повече добри закони въвежда владетелят, толкова повече крадци и разбойници създава. И всеки знае, че когато владетелят взима от хората големи данъци, те гладуват. А той винаги го прави и те винаги гладуват. Затова нека да живеем в пълна хармония с вселената. Да не създаваме никакви закони и да бъдем щастливи.

— Без закони няма щастие — заявих твърдо аз.

— Може и да е така — отвърна весело Учителят Ли.

— Сигурен съм, че съществува правилен начин да се управлява. А неправилните са известни на всички.

— Няма съмнение. Макар че кой знае? — Учителят Ли се огъваше като тръстика във всеки спор.

Започнах да губя търпение.

— Какво — попитах — все пак може да знае един човек?

Получих отговора незабавно:

— Може да знае, че да си тъждествен с Пътя, е да си като небето, което значи — недосегаем. Може да знае, че ако овладее Пътя, няма да бъде унищожен, въпреки че тялото му ще престане да съществува. Пътят е като чаша, която никога не е празна и никога няма нужда да се пълни. Всички сложности се свеждат до простота. Всички противоположности се сливат, всички контрасти преминават в хармония. Пътят е спокоен като самата вечност. Трябва само да се придържаш към единството. Учителят Ли замълча. Това бе всичко.

— Кажи ми, Учителю Ли. кой е създал Пътя? Старецът сведе очи към скръстените си ръце.

— Не знам чия рожба е.

Така и не ме представиха на сина на небето. Явно етикетът не предвиждаше церемония за приемане на варварски посланик, който отгоре на всичко е и роб. Все пак присъствувах на няколко церемонии, ръководени от херцога на Чжоу. Понеже непрекъснато си придаваше божествен вид, символичната роля много му прилягаше. Това е благоприятно обстоятелство, казваше моят господар, защото е по-глупав от повечето хора.

Често ходехме на разходка с Учителя Ли и учениците му. Очевидно задълженията му като архивар на Чжоу не бяха тежки. Винаги намираше време да разговаря с нас и надълго и нашироко ни разясняваше учението си. С лекота отхвърли догмата на дядо ми за доброто и злото, тъй като според него първичното единство изключва такова дребнаво разграничаване. Предпочетох да не споря с него. Но му разказах за Госала, Махавира, Буда, Питагор. Видя му се интересен само Буда. Четирите благородни истини го възхитиха, а победата на Буда над сетивата му се стори нещо съвсем близко до у-вей.

— Не разбирам само как е толкова сигурен, че след смъртта си ще бъде угасен? — попита Учителят Ли.

— Това е, защото той е постигнал пълното просветление.

Намирахме се близо до земния олтар. Силен вятър брулеше листата на дърветата. Наближаваше зима. Десетина младежи рицари стояха на почтително разстояние от нас.

— Ако мисли, че го е постигнал, значи не е. Защото все още мисли.

Тази елементарна игра на думи достави голямо удоволствие на младежите и те се изсмяха одобрително.

— Мъдрост! Мъдрост! — възкликна херцогът.

Не защитих Буда. В края на краищата нито китайският Път, нито Благородните истини на Буда са ми допадали някога. И двете изискват отричане от света, който познаваме. Разбирам, че това може да бъде силно желано, но не разбирам как може да се постигне. Все пак съм благодарен на Учителя Ли, защото с представлението, което изнесе онзи следобед пред земния олтар, той несъзнателно даде такава посока на по-нататъшните събития, че направи възможно завръщането ми в Персия.

Учителят Ли седеше на един камък. Учениците го бяха наобиколили. Един от тях се обади:

— Учителю, когато Облакът-дух видял Хаоса, попитал го какъв е най-добрият начин да се постигне хармония между небето и земята, а Хаосът отвърнал, че не знае,

— Мъдър е Хаосът — каза Учителят Ли и одобрително поклати глава.

— Много мъдър — съгласи се младежът. — Но Облакът-дух казал: „Хората взимат пример от мен. Трябва да направя нещо, за да възстановя равновесието в техните дела.“

— Самонадеяна мисъл — рече Учителят Ли.

— Много самонадеяна — потвърди младежът и продължи: — Облакът-дух попитал: „Какво да правя? Нещата на земята вървят много зле.“ И Хаосът се съгласил, че основните закони на света постоянно се нарушават, а истинската природа на нещата постоянно се покварява. Но казал, че причината за това е…