Гор Видал - Сътворението

Фактът, че Дарий изпитваше нужда да повтаря това твърдение пред мен, бе признак, че започва да губи сили.

— Стоях настрана от тези гръцки войни, защото не си струваше да хабя време и усилия. Освен това не мога понасям гърците. На последния прием в колонната зала преброих повече гърци, отколкото перси.

Дарий несъмнено се затрудняваше с четенето, но ако трябваше да брои — броеше без грешка.

— Обсаден съм от гърци, жадни за стрелци. (Винаги малко се смущавах, когато Дарий употребяваше тази жаргонна дума.) И от двата вида. Но вече мисля, че се справих с цялата тази пасмина. Няма да има пролетен поход. Мардоний е разстроен. Казах му: „Ти нямаше да можеш да поведеш армията дори и походът да се бе състоял.“ А той ми изнесе една реч за всички битки, спечелени от генерали на носилки. Глупости. Самият аз все още мога да яздя, без да слизам от коня от изгрев до залез.

С тази несвързана забележка Дарий ме убеди, че по. вече няма да излезе на бойното поле. Бях във възторг. Скоро Ксеркс щеше да получи мечтаната възможност.

— Ти се справи добре. — Дарий отмести картата настрана. — Кажи в канцеларията какво според теб трябва да изпратим в Китай. Пиши на онези двама царе… нали се сещаш, на онези, индийските, че Великият цар е благосклонен към своите роби. Обичайните приказки. Съобщи им, че ще изпратим керван преди края на идната година. Не споменавай, че лично аз ще поведа кервана — добави Дарий с усмивка. — И че всичката ни стока ще бъде метална: мечове, щитове, копия! Преди да умра, ще бъда… Как каза, че ме нарекъл онзи човечец?

— Световен монарх.

— Аз ще бъда първият Световен монарх. Мечтая за бисери и коприна… за острови и Китай!

Ако Дарий бе десет години по-млад, а аз десет години по-стар, убеден съм, че днес всички земи от познатия свят, които имат някакво значение, щяха да бъдат персийски. Но както и предвиждах, Дарий вече никога не поведе родовете в бой. Пет години след този разговор Дарий лежеше до баща си в каменната гробница край Персепол.

Мардоний ме прие на борда на своя плаващ дом — една лодка, завързана за кея на новия дворец. Главнокомандуващият армиите и флотите на Великия цар беше съвсем блед, болезнено слаб и изглеждаше сякаш по-млад. Лежеше в хамак, вързан между две греди под палубата. Лодката се поклащаше от течението на реката и хамакът се люлееше.

— Когато се люлея, болката е по-слаба — обясни ми Мардоний, докато аз пълзях надолу по стълбата към па-лубата. Гноясалият му крак бе открит, подут, почернял. Двама роби пропъждаха мухите с ветрило. Горящото сан-талово дърво в мангала не можеше да прогони миризмата на гниеща плът, която изпълваше кабината.

— Отвратително, нали?

— Да — отговорих му аз без колебание. — Отрежи го.

— Не. Трябва да имам два крака.

— Можеш да умреш от тази гной.

— Най-лошото мина. Поне така казват. Ако не е…

Мардоний вдигна рамене и това движение му причини болка.

От всички страни долиташе обичайният за оживено пристанище шум. Крещяха хора, скърцаха въжета, а плоските вавилонски лодки се движеха с плясък по течението на реката.

— Не те ли дразни шумът? Мардоний поклати глава.

— Обичам го. Като затворя очи, си представям, че все още съм с флотата. Искаш ли да отплаваш с мен през пролетта?

— За Тракия ли?

Не знам как съм могъл да проявя такава нетактичност. Всъщност споменах мястото, където не само го бяха ранили, но и бе изгубил част от корабите си по време на някаква буря.

Мардоний се намръщи.

— Да. И за Тракия. Където твоите роднини сега са вдигнали въстание.

— Абдера може да е вдигнала въстание, но семейството на Лаида подкрепя Персия.

— Запознах се с дядо ти. Нямах представа, че е толкова богат.

— За съжаление никога не съм го виждал. Знам само, че винаги е подкрепял Великия цар.

— Той е грък. — Мардоний дръпна въжето на хамака, за да го залюлее по-силно. — Защо разпалваш въображението на Ксеркс с тези приказни истории за Индия? — Гласът му звучеше обвинително.

— Той ме попита. И аз му разказах. Ако искаш, и на тебе ще разкажа същите истории. Нашето бъдеще е на изток.

— Това е, защото си израснал на източната граница. — Мардоний се ядоса. — Не знаеш какво представлява Европа. Колко е богата… откъм сребро, зърно, хора.

— Нали си спомняш, че Дарий се опита да завладее Европа и претърпя тежко поражение.

— Да се говори така, е измяна — отвърна Мардоний. В тона му нямаше нищо шеговито. — Великият цар никога не е търпял поражение.