Гор Видал - Сътворението

Когато дворът е във Вавилон, градът гъмжи от хора. В храмовете усилено се занимават не само с богослужение и ритуална проституция, но преди всичко със сарафство и лихварство. Смята се, че банкерството е измислено от вавилонците. Може и да е вярно. Но вярно е още н че по други земи, съвсем независимо от тях, индийци и китайци са развили свои собствени банкови системи. Винаги ме е учудвал фактът, че лихвеният процент в различните краища на света обикновено е един и същ. А тези народи изобщо не са общували помежду си или пък са общували съвсем малко. За мен това наистина е загадка.

Пробивах си път пеш из тесните, криволичещи странични улички. Благодарение на глашатая и стражата и успях да стигна до главната: кантора на „Егиби и синове“, без много-много да ме блъскат и оплюват… Чернокожите си отмъщават на своите персийски господари, като плюят по тях, стига тълпата да е достатъчно голяма, за да им осигури добро прикритие.

Фасадата на най-важното банково заведение в света невзрачна стена от кал с обикновена кедрова врата и малък прозорец. Щом приближих, вратата се отвори. Чернокожи роби с ритуални белези по лицето ме въведоха с поклон в малък вътрешен двор, където ме посрещна главата на семейството — усмихнат дребен човек на име Ширик. Щом глашатаят обяви, че съм царски съгледвач, той падна на колене. Почтително му помогнах да стане. Ширик бе приветлив, наблюдателен човек, на когото моята личност изобщо не направи впечатление. Въведе ме в стая с висок таван, чиито стени бяха покрити с лавици, претъпкани с глинени плочки.

— Част от тази архива е отпреди повече от век. От времето, когато нашето семейство се е заселило във Вавилон — каза Ширик, после се усмихна. — Не, не сме роби. Съществува предание, че сме били еврейски пленници, докарани тук след падането на Йерусалим. Но никога не сме били роби. Установили сме се във Вавилон много преди тяхното появяване.

Дойдоха Фан Чъ и онзи китаец, който работеше при Ширик. Седнахме на кръгла маса, заобиколени от глинените плочки, на които бяха записани милиони овце, тонове ечемик, купища желязо и почти всички стрелци, изсечени до този момент.

Мислех си, че ако не бях така грижливо обучен да бъда нещо средно между жрец и воин, можех да стана добър банкер. Макар и да имам присъщите на жреца задълбочени познания по религия, не съм сигурен какво е истина. Макар и някога да съм чул гласа на Премъдрия господ, сега, на стари години, признавам, че да чуваш и да слушаш са две различни неща. Светът си остава загадка за мен.

Ширик пристъпи направо към въпроса.

— Готов съм да финансирам керван до Китай. Фан Чъ направи силно впечатление както на мен, така и на моя колега от съседното херцогство Вей.

Ширик посочи жълтокожия си помощник — човек с доста непривлекателен вид, сляп с едното око и блед като лунен камък. Ширик си служеше само с точни данни. Беше осведомен, че Вей е херцогство, а не царство. Жадно събираше информацията, от която се интересуваше, и успееше ли да се добере до нея, помнеше дори най-малките подробности. Като изключим Дарий, не познавам друг човек, който да изпитва такъв силен интерес към дребните неща на този свят.

— Естествено, има и трудности — каза Ширик, което явно искаше да постави длъжника си в отбранителна позиция.

— Многобройни, но преодолими, Господарю Ширик. Фан Чъ вече се учеше да говори персийски и неговата реч бе в съзвучие със странния акцент на иначе отличния персийски, който говореше самият Ширик. Ширик бе вавилонец, а вавилонците и до днес избягват да учат персийски, като се ръководят от многократно опровергаваното съображение, че рано или късно персите ще си отидат или ще бъдат асимилирани от по-старата и по-висша вавилонска култура.

Известно време обсъждахме пътищата към Китай. Най-безопасен изглеждаше пътят по суша през Шравасти до планинските проходи. Всички се съгласиха, че морският път е безкрайно дълъг, а пътеката от Бактрия е непроходима поради скитските племена. Докато говорехме, Ширик с такава скорост местеше направените от слонова кост топки на сметалото, че те губеха очертанията си и напомняха крилата на птицата колибри.

— Естествено, еднократен керван не би имал стойност. Ширик ни предложи вино в чаши от чисто злато, чието блестящо великолепие бе в пълен контраст с прашните плочки по стените, напомнящи срутените тухли на някой мъртъв град. Но златните чаши бяха плод именно на тези неугледни и безкрайно полезни плочки.

— Да допуснем, че керванът се добере до Лу или Вей. Да допуснем, че следващият керван пристигне благополучно във Вавилон със стоки, чиято стойност надвишава стойността на изпратените оттук. Да допуснем, че всичко това стане, макар че шансовете първият керван да не пристигне са седем към едно, а за втория, който ще очакваме във Вавилон, са още по-лоши — единадесет към едно.