Гор Видал - Сътворението

Докато Дарий говореше, аз наблюдвах гърците. Де-марат и Хипий заедно оглавяваха група от десетина изгнаннци. Като се изключи Хипий, в двора вече нямаше тирани. Тяхната ера бе отминала. Сегашните гърци бяха разжалвани генерали, адмирали, магистрати, които вярваха, често с основание, че съответната демокрация се е отнесла зле към тях. Особено засегнати се чувствуваха атиняните. Но и атинското народно събрание е доста своенравно. Всеки гражданин може да бъде изгонен, ако мнозинството в това до голяма степен покварено и винаги лекомислено събрание на града гласува за остракизъм. Рано или късно почти всеки изтъкнат гражданин бива изпратен в изгнание. Демокрит мисли, че преувеличавам. Не преувеличавам. Един ден ще се отърват и от генерал Перикъл просто защото ги отегчава.

— По въпроса за Запада… — Дарий кръстоса ръце. Жезълът и лотосът размениха местата си точно както разменят местата си скиптърът и камшикът на египетския фараон, когато реши да изрази със символи властта си над Двойното царство. — Доволни сме от племенника си Мардоний. Той сломи мощта на западните гърци, доколкото те я имаха. Тракийците ни изпратиха пръст и вода в знак, че приемат нашето господство. Цар Александър от Македония също ни изпрати пръст и вода. Той ни е вечен слуга. Въпросът със западните гърци е решен. Няма да има пролетен поход.

По лицето на Ксеркс пробягна лека усмивка, въпреки че бе длъжен да остане безизразен като статуя зад баща си.

Нямаше усмивки от гръцка страна. Великият цар бе изрекъл тези думи от трона. Гърците можеха да настояват за война само при частна аудиенция и те, разбира се, щяха да го направят. Неспокойна зима очакваше Дарий.

Великият цар огледа залата. Очите му се спряха върху мен и той кимна.

— Сега приемаме посланика си в Шестнадесетте царства отвъд река Инд. Изказваме похвала на Кир Спитама, задето откри търговския път между нашата сатрапия Индия и страните… и страните…

Последва дълго мърморене между Дарий и дворцовия управител. Дворцовият управител с труд изговори думите Кошала и Магадха, които Дарий и без това не чу. С раздразнение смушка дворцовия управител със скиптъра си, за да го накара да млъкне.

— …и шестнадесетте страни — твърдо изрече Дарий. — Първият керван с голяма партида претопено желязо пристигна в Бактра малко преди пълнолуние. През Идващата година ще получим други метали, платове и скъпоценни камъни от тези… от тези далечни земи. Ела тук, Кир Спитама!

Двама церемониалмайстори излязоха напред и ме придружиха до трона.

Проснах се на земята пред златното столче в краката му.

— Сега ти си моите очи — каза Дарий.

Дворцовият управител вече ме бе предупредил, че ще е направят царски съгледвач. Това означаваше, че хазната ще ми плаща една доста добра заплата, полагаща се като на висш държавен чиновник. Означаваше още и че ще мога да отсядам във всички царски дворци и да пътувам на държавни разноски винаги когато пожелая, придружен от официална стража и глашатай, чийто вик „Път за царския съгледвач“ е достатъчен, за да накара половината от населението на империята да се свлече от ужас на земята. На определени интервали всяка сатрапия се проверява от царски съгледвач. Сатрапът и чиновниците му докладват оплакванията на гражданите и той има право да възстанови справедливостта на място.

Докато изпълнява тази длъжност, царският съгледвач е заместник на монарха. Поради голямото богатство и сложното устройство на много от сатрапиите — имам предвид най-вече Египет, Лидия и Индия — подкупният съгледвач забогатява. Аз не бях подкупен. Разбира се, не ме и изпратиха в богата провинция. Направих една обиколка на йонийските градове, където няма голямо богатство, и още една в Бактрия, която е бедна.

Благодарих на Премъдрия господ и на Великия цар, който го бе вдъхновил. Накрая Дарий ме побутна дружелюбно с крак по рамото. Не му се слушаха повече благодарности. Изправих се и тогава видях колко изтощено е гримираното му лице. Но очите му все още бяха будни, дори дяволити.

— Има една земя на изток от изток, наречена Китай — обяви Великият цар

Дарий явно се забавляваше за сметка на гърците, които ни най-малко не се интересуваха от моята мисия. Колкото и да е чудно, повечето персийски благородници бяха също тьй безразлични към съблазните, които очакват завоевателя на нови светове. Според тях Персия и така бе достатъчно голяма. Винаги са страдали от липса на любознателност.

— Тази далечна земя е пълна с градове и реки, със злато и крави. — Дарий сега говореше за собствено забавление, а може би и за мое. — Хората са потомци на един жълт бог и живеят на двата бряга на жълта река, която никога не пресъхва. Навремето са имали владетел, изпратен от небето. Но от смъртта му досега благородниците не се занимават с нищо друго, освен да се карат помежду си, както сме правили и ние навремето. Това някога единно, богато царство днес е нещастна земя, разпокъсана на малки, размирни държави, които имат нужда от Велик цар, за да ги закриля и да ям даде стабилна парична система и съвършена справедливост. Господарят на една от тези земи на изток от изток сега е готов да ни предложи пръст и вода. Изпратил ни е посланик.