Гор Видал - Сътворението

— Аз съм главният зидар на Великия цар. — Ксеркс показа ръцете си. Под дълбоко изрязаните му нокти имаше хоросан. — Толкова бе доволен от двореца, който построих във Вавилон за себе си, не за него, че ми възложи да. завърша и този тук. Дал ми е пълна свобода да строя и в Персепол. Така че постоянно строя. Постоянно харча пари. Замених повечето египетски строители с йонийски гърци.. Те са най-добрите майстори на каменни зидове. Дори наех няколко от твоите индийци като дър-ворезбари. Имам всякакви помощници, натрупах опит, но не и пари. Дарий от време на време отпуска по малко, колкото да купиш една овца. Не съм виждал стрелец, откакто свършиха Гръцките войни.

Тогава за пръв път чух жаргонната дума „стрелец“ — така гърците наричат златната монета, на която е изобразен Дарий с корона на главата и лък в ръка. А персийската шега гласеше: „Никой грък не може да устои на стрелеца.“

Ксеркс ме запозна със своята версия за събитията, които се бяха случили, докато бях в Индия. Казвам „своята версия“, защото според мен не може да има напълно правдив разказ за нищо. Всеки вижда света от гледна точка на собствения си интерес. Излишно е да споменавам, че тронът е място, откъдето добре виждаш само гърбовете на просналите се по очи хора.

— Милет падна след дълга обсада. Убихме мъжете. Докарахме жените и децата тук, в Суза. Великият цар възнамерява да ги засели някъде наблизо, а междувременно в старите казарми живеят няколко хиляди милезийки. Избери си. Плачовете и риданията вече почти привършиха. Аз самият взех в харема си една млада вдовица. Учи ме на гръцки или поне се опитва. Умна е като всички милезийки.

Тази умна жена беше лелята на Аспазия.

Трябва да запазим това в тайна, Демокрите. Ако атиняните научат, че майката на незаконния син на Перикъл е племенница на една от конкубините на Великия цар, ще остракизират Перикъл. Демокрит не вярва, че събранието ще прояви достатъчно съобразителност, та да направи подобна връзка. Прав е. Но Тукидид непременно ще се досети.

Студеният вятър разлюля навеса, който още не бе прибран за зимния сезон. През открития портик виждах как вятърът отвява пожълтелите листа. Спомних си за ученическите си години, прекарани на това място, и потръпнах — когато бях дете, в Суза винаги беше зима.

— След като превзехме Милет, както можеше да се очаква, група мидийци подпалиха храма на Аполон в Дидима и изгориха всичко заедно с оракула. След това този идиот Артаферн изпрати вест до всички гръцки гра-дове, че това било отмъщение за опожаряването на храма на Кибела в Сарди. — А така ли беше?

— Братко на моята младост, жреците на Аполон в Дидима, както и жреците на Аполон в Делос, и жреците на Аполон в Делфи получават помощ от Великия цар. Всяка година той им изпраща своите стрелци.

Демокрит иска да знае дали и сега плащаме да гръцкия оракул в Делфи. Не, не плащаме. Войните свършиха. Освен това жреците си взеха поука. В днешно време оракулите рядко се изказват по политически въпроси.

— Все едно, оттогава насам Великият цар не е престанал да се извинява — продължи Ксеркс. — Също така плати за възстановяването на храма. Което означава, че отпуска по-малко пари за Персепол.

В онези дни Ксеркс изпиваше по пет-шест гарафи неразредено хелбонско вино на вечер, без да му се отрази. А аз дори и на младини винаги смесвах виното с вода, като грък.

Ксеркс поръча на виночерпеца да донесе още вино. После разказа за края на въстанието в Кария:

— Падането на Милет сложи на място тези селяндури. Друго не можеше и да се очаква. Хистией бе пленен и убит от онзи идиот в Сарди. Великият цар много се ядо-са, защото обичаше Хистией и изобщо не го винеше за историята с Милет. Старият заговорник не бе обвинен в държавна измяна, а в пиратство, пък и той през последните години от живота си наистина беше пират. Майка ти много се разстрои, когато го екзекутираха.

Интригите на Лаида винаги забавляваха Ксеркс.

— След въстанието в Милет те развалили приятелството си. Поне така разбрах. Не знам точно. — По принцип внимавах да се разгранича от гръцката групировка.

— Само в смисъл, че повече изобщо не се виждаха. Но останаха верни един на друг. — Ксеркс се засмя. — В това съм сигурен.

Не се съмнявах в достоверността на сведенията му. Ксеркс имаше десетина шпиони в двореца за разлика от Дарий, който не обръщаше много внимание на интригите в харема, стига да не са свързани с Атоса. Излишно е да споменавам, че Дарий постоянно шпионираше Атоса, както и тя него. Бяха като двама монарси на съседни страни.