Гор Видал - Сътворението

— След Милет изпратихме флотата нагоре по йоний-ския бряг. Гръцките градове се предадоха. После нашата флота (сега тя се състои главно от финикийци) прекоси протоците и местният тиран така се изплаши, че избяга в Атина. Чудя се защо. Той бе един от най-верните васали на Великия цар и не го заплашваше нищо. А сега е изменник.

Така, между другото, Демокрите, Ксеркс спомена Милтиад, дребен персийски васал, който три години по-късно щеше да бъде избран за главнокомандуващ на гръцките съюзнически войски. На него се приписва заслугата за така наречената гръцка победа при Платея.

Демокрит ми казва, че Милтиад не се е сражавал при Платея, а при Маратон. За гръцката история такива незначителни подробности несъмнено са от значение. Но сега говорим за персийската история.

— После миналата пролет на Мардоний бе поверено командуването както на флотата, така и на армията — продължи Ксеркс. Той обичаше Мардоний като брат и затова още по-болезнено преживяваше успехите му. — За по-малко от шест месеца завладя Тракия и Македония. След покоряването на Египет от Камбиз никой не е прибавял толкова земи към империята. Имам късмет, че Камбиз е племенник, а не син на Великия цар.

— Защо и на теб не дадоха същите шансове?

Ксеркс вдигна високо дясната си ръка с дланта нагоре — традиционен жест за отдаване на почит към Великия цар при официални церемонии.

— Моят живот бил особено ценен. Но как самият аз ще бъда Велик цар, щом не съм се сражавал на бойното поле? Трябват ми победи! — Трябва ми да бъда като Мардоний! Само че… — Ксеркс отпусна ръката си и я сви в юмрук.

— Царица Атоса ли пречи?

— Да. Благодарение на нея съм престолонаследник. И благодарение на нея и братовчед ми, и братята ми, и ти сте повече от мен.

— Ти несъмнено си много повече от мен.

— Е, да, разбира се. Но ти си видял Индия, а аз не. И благодарение на теб сега сме в състояние да присъединим към империята цял един свят. Е, дано поне това бъде мое дело! И дано Дарий остави Мардоний да си воюва там с гърците, нали това му харесва? Чудя се за-що? На запад няма много неща, които човек би могъл да пожелае.

— А Великият цар не иска ли да отмъсти за опожаряването на Сарди?

— Това може да свърши всеки от стоте генерали. Достатъчно е да опожари Атина. Това е лесно. И безсмислено. Но Индия! — Ксеркс сега бе в по-добро настроение поради голямото количество вино, което бе изпил. Сграбчи ме за лакътя. Ръката му бе загрубяла от военни тренировки. — Когато докладваш на Великия цар, кажи му, че аз трябва да… Не, не може да се казва на Великия цар какво да прави, но…

— Мога да му намекна. Освен това ще говоря с царица Атоса.

— Недей! Ще ти обясни, че иска да съм във Вавилон, за да съм в безопасност.

— Ще те пусне, ако повярва, че завладяването на индийските царства е лесна работа. Тя съвсем не е глупава.

Ксеркс почисти хоросана от ноктите си с върха на кинжала.

— Може и да помогне. Трудно е да се предвиди. Ще помислим — рече той с усмивка. — Ако тръгна, ще дойдеш с мен.

И като всички млади хора радостно се заехме да кроим планове за слава. Прелестно удоволствие, недостъпно за старостта, когато на всички планове е сложен край — паяжината е оплетена, а паякът е мъртъв.

— Ако имаме късмет, ще задвижим нещата, преди Мардоний да се е вдигнал на крака.

Ксеркс, без да иска, убоде палеца си. Появиха се две капчици алена кръв. Той облиза кръвта.

— Мардоний болен ли е?

— Ранен е. — Ксеркс се помъчи да прикрие задоволството си. — Попаднал в засада на връщане от Македония. Ранили го тракийците. Има скъсано сухожилие. Затова сега по цял ден се разхожда, куцайки, и се оплаква, макар че редовно седи на масата на Великия цар. Когато не съм там, сяда от дясната му страна и Дарий го храни от собствената си чиния.

— Но щом е ранен, това ще е краят на историята с гърците.

Правех всичко възможно да отвлека вниманието на Ксеркс, когато започнеше да се оплаква, че баща му го пренебрегва. Но „пренебрегва“ не е точната дума. Дарий виждаше в Ксеркс продължение на Атоса, дъщерята на Кир, тъй че не само благоговееше пред жена си и сина си, но се и боеше от тях. Скоро ще стигна до причината за това.

— Би трябвало да е краят. Безспорно за нас на запад вече няма нищо, като се изключи Мардониевата амбиция да стане сатрап на всички гърци. За щастие няма да може Да тръгне на поход през пролетта. А аз ще мога. Затова, ако имам късмет — Ксеркс употреби гръцкия израз, — тази пролет ще поведа персийската армия. И ще тръгнем на изток, а не на запад.