Гор Видал - Сътворението

— Аз пък казвам обратното със смирение пред Буда. Има само един Буда във всеки определен момент.

— Има само един Премъдър господ.

— Който се промъква в Индия и се опитва да се представи като Брахма. Както и да е, той не е единственият бог. Просто е най-самодоволният.

Доколкото можах, запазих безизразната си маска на царедворец.

— Отричаш ли, че Премъдрият господ е единственият творец на всички неща?

— Разбира се, скъпи мой. И ти самият го отричаш. И тогава този нечестив старец ми повтори откъса от нашия най-свещен текст, който му бях рецитирал:

— „Преди сътворението Ахура Мазда не бе Премъдрият господ. След сътворението той стана Премъдрият господ, растяща благодат, мъдър, свободен от злото, сияен…“ Забравил съм другите му качества, които ти току-що така любезно изреди. Паметта ми вече не е така добра, както беше.

Упорито продължих:

— „… неизбежно повеляващ правото, щедър, всевиждащ…“

— Да, да. „И с ясния си поглед Ахура Мазда разбра, че разрушителният дух не ще спре своето настъпление…“ Та затова се заема да хване натясно този разрушителен дух, като от безкрайното време създава времето на дългото царство. Ах, скъпи мой, всичко това е толкова объркано! Ако той е всемогъщият творец, защо поначало е създал разрушителния дух? Какъв е смисълът? Но щом веднъж го е създал, защо пък си прави труд да води битки със собственото си творение? Това не е толкова премъдро от негова страна, не си ли съгласен? След това пък твърди, че човешкият род, друго негово творение, трябва да води непрестанни битки с първоначалната му творба. Е, това наистина не е благородно.

— Съществуването на злото не е благородно, Сарипутра. Но както съществува доброто, така съществува и зло то и битката между двете трябва да продължи, докато възтържествува доброто в края на времето на дългото царство.

— Щом доброто и без това ще победи, защо да си правим труда да водим битки?

— Защото такава е волята на Премъдрия господ. От самия себе си той сътворил всички човешки души наведнъж. И тези вечни духове съществуват у него, докато дойде време да приемат човешка форма. Тогава трябва да изберат. Да следват или Истината, или Лъжата. Ако следват Истината, постигат достойнство. Ако следват Лъжата…

— Да, скъпо дете. Колкото и бавно да възприемам, схванах идеята. Но защо му е да кара всички толкова да страдат?

— Как иначе ще бъде победено злото?

— Като първо отхвърлиш света, а после своя Аз.

— Светът съществува. Аз-ът съществува. Злото съществува. Доброто съществува. Борбата е… неизбежна и предопределена.

— Тогава по-добре ще е изобщо да не съществуваш, нали? А това можеш да постигнеш, като следваш осмо-кратния път.

Старецът бе по-вбесяващ дори и от най-неприятните тукашни софисти.

— Всички неща се борят… — подех аз.

— … освен онези, които не се борят — довърши той. — Но вашият Премъдър господ, също както и нашият горд, макар и доста притворен Брахма, тъне в не по-малък мрак, отколкото останалата част от творението му. Няма никаква представа къде отива, също както не знае откъде е дошъл.

— Премъдрият господ знае, че ще залови и унищожи злия Ариман във времето на дългото царство. Щом стори това, всички души ще бъдат спасени.

— Така твърди! Но той също се развива. Било е време, когато не е съществувал. След това е съществувал. Сега съществува. Но ще съществува ли?

— Преди Премъдрия господ беше Премъдрият господ.

— А преди това? Самият той твърди, ако го цитираш правилно: „Преди сътворението не бях Премъдър господ.“ Ако той не е бил, тогава кой е бил? И откъде е дошъл неговият творец?

— Времето…

— А, времето! Но откъде идва времето?

— Времето е било. То е. И ще бъде.

— Може да е така. А може и да не е. Говоря, скъпо дете, за първичните неща, защото това те интересува. Нас те не ни интересуват. Ние не се вълнуваме от произхода на нещата, от тяхното сътворение. Няма как да знаем какво е било първо и дали изобщо може да се говори за първо нещо във времето и пространството или пък извън него. Няма значение. Боговете, хората, духовете, животните, рибите, дърветата… те всички са проявления на сътворението, в което само болката е постоянна, защото всичко тече и нищо не е останало същото. Не е ли вярно?

— Има един-единствен източник… — подхванах аз. Но Сарипутра вече не чуваше думите ми.

— Първото нещо, което правя с нашите послушници, е да ги заведа на гробищата, където им показвам разлагащи се трупове. Изучаваме новия живот, който се ражда от мъртвите. Гледаме как червеите снасят яйца в гниещата плът. После яйцата се излюпват и новото поколение червен яде до насита, докато дойде времето на… много, много късото царство, скъпи мой, когато не е останало нищо освен кости и горките червеи нямат какво да ядат умират. Но от техния прах се раждат растения, насекоми, покълнват невидимите зародиши на живота и веригата продължава нататък и все по-нататък. Кой не би поискал да разчупи, ако може, тази мъчителна верига?