Гор Видал - Сътворението

— Известно е, че Буда също е задавал въпроси. Както и Сарипутра — отбеляза тактично принц Джета.

— Така е. Обичаш ли игрите, дете мое?

В невъзмутимата благост на стареца имаше нещо, което ми напомняше добре охранено бебе. Но острият му поглед бе студен и пронизващ като на змия.

— Не — отвърнах аз. — А ти?

— Ако става дума за игрите на вечността, да! — Сарипутра се засмя, макар че само на него му беше смешно.

— А никакъв интерес ли не изпитващ към Премъдрия господ и неговия пророк Зороастър? — попитах аз.

— Всички неща са интересни, дете мое. И тъй като е ясно, че за теб е интересно да ми разкажеш за своя Премъдър господ, трябва да го сториш. И то веднага. Карат, че истината не може да чака. Нямам представа защо. Всичко друго може да чака. Хайде, разкажи ми.

Разказах му.

Когато свърших, Сарипутра се обърна към принц

Джета:

— Този Премъдър господ много ми прилича на Брахма само дето се прави на персиец. Ах, тези богове! Сменят имената си от страна в страна и си мислят, че няма да ги забележим. Но ние винаги забелязваме! Не могат да ни измамят, нали? Нито да ни се изплъзнат. Ах, този Брахма! Той, изглежда, е най-амбициозният! Мисли, че е творецът! Представяш ли си? Да знаеш само какво говореше първия път, когато потърси Буда! Не, не първия, втория. Първият път беше, когато помолил Буда да задвижи колелото на доктрината[1]. Брахма бил много настоятелен, много убедителен. Защото знаел, че ще трябва да се прероди като човек, преди да постигне нирвана. А когато се прероди, ще може да постигне нирвана единствено чрез Буда. Та той всъщност не е никак глупав. Само така изглежда. Както и да е, Буда се оставил да го убеди, защото Брахма е най-добрият от боговете, което само по себе си не значи кой знае какво, нали? Буда се съгласил след първата им среща да задвижи колелото, което е голяма жертва от негова страна, защото сам той вече постигнал нирвана и сега не е нито тук, нито там, нито никъде, за разлика от бедния Брахма. После Брахма отишъл при него втори път. Трябва да питаме Ананда точно кога и къде. Ананда помни всичко. Това е било преди моето време. И така Брахма рекъл на Буда: „Аз съм Брахма, Великият Брахма, царят на боговете. Аз не съм сътворен. Аз съм сътворил света. Мога да създавам, да променям, да вдъхвам живот. Аз съм бащата на всички неща.“ Да де, ами всички знаем, че това са пълни глупости. Но Буда е винаги любезен. И е винаги извисен. „Щом съществуваш, Брахма — отговорил той, — значи си сътворен. Ако си сътворен, непременно ще се развиваш. Ако се развиваш, целта ти ще бъде да се освободиш от огъня и водовъртежа на сътворението. Следователно трябва да станеш това, което аз вече съм. Трябва да направиш последната стъпка по осмократния път. Трябва да престанеш да се развиваш и да съществуваш.“

[1] Драхма чакрa (санскр.). — съвкупност от задълженията, които се изискват от човека и се тълкуват като „закoн“, „истина“; елемент от будистката метафизика. Свързва се с проповедта на Буда пред петимата аскети в Еленовия парк в Бенарес (Варанаси). Според легендата, когато принц Гаутама (родовото име на Буда Шакямука) получил просветлението, индуистките богове Индра и Брахма слезли при него от небесата и го помолили да разкрие на всички учението си за освобождаването. — Б. пр.

— И какво отговорил на това Брахма? — попитах аз. Никога, нито преди, нито след това, не съм чувал такова богохулство.

— Естествено, бил разстроен. Та кой на негово място не би се разстроил? Представяш ли си, стои той, точно като вашия Премъдър господ — безкрайно погълнат от себе си и безкрайно могъщ, или поне така си мисли. Само че ако беше толкова могъщ, щеше лесно да успее да не съществува — състояние, което страстно желае, но не е способен да постигне. Та именно затова помолил Буда да задвижи колелото на доктрината.

— Ти съвсем сигурен ли си, че това е бил Премъдрият… искам да кажа Брахма, който е говорил с Буда?

— Разбира се, че не съм сигурен! Всичко е сън, скъпи мой, а в сънищата смисълът на някои неща е по-неясен, отколкото на други. Всичко зависи от това, къде се намираш, когато сънуваш.

Признавам, че аз самият имах чувство, че или сънувам, или полудявам.

— Но Зороастър чу думите на Премъдрия господ… — подех аз.

— Точно както и Брахма чу отговорите на Буда — продължи Сарипутра и ми кимна окуражително, сякаш насреща му стоеше тъп ученик, който е успял да събере едно и едно.

— Със смирение трябва да кажа, че Зороастър чу отговорите на Премъдрия господ, а не обратното.