Гор Видал - Сътворението

Сидхарта се оженил. Имал един син на име Рахула, което означава „брънка“ или „връзка“. Подозирам, че момчето трябва да е започнало живота си под друго име, но никога не открих какво е било то. Рахула несъмнено се оказал връзката с този свят, който Буда щял да унищожи — за себе си.

Когато навършил двадесет и девет години, Сидхарта предприел онова, което сам нарекъл „благородното търсене“. Тъй като ясно съзнавал, че е „обречен на прераждане поради Аз-а, и тъй като знаел на какви опасности е изложен всеки, който е обречен на прераждане, той потърсил най-сигурното средство срещу връзката си с този свят — нирваната“.

Сидхарта прекарал в търсене седем години. Живял в гората. Умъртвявал плътта си. Медитирал. С течение на времето със собствени сили — или може би поради развитието си през всички предишни прераждания? — не само открил причината за болката, но и намерил лек за нея. Видял всичко, което е било, и всичко, което някога ще бъде. Накрая във вълшебно състезание той победил бога Мара, господаря на този свят.

Сидхарта станал Просветленият, или Буда. И понеже могъл да изличи не само своя Аз, но и материалния свят, той е по-висш от всички богове: те все още се развиват, а той не. Те продължават да съществуват в един свят, който Буда напълно е отстранил. Тъй като просветлението само по себе си е цел — голямата цел, — отстраненият вече свят не би трябвало да занимава Буда. Но станало така, че светът, от който се бил събудил, се върнал при него, защото върховният бог Брахма слязъл от небето и го помолил да покаже пътя на другите. Буда не искал да се занимава с това. Защо, попитал той, да говорим за онова, което е невъзможно да се опише? Но Брахма бил толкова настоятелен, че Буда се съгласил да отиде във Варанаси и да задвижи колелото на доктрината. Изложил четирите истини и разкрил осмократния път. Но в същото време, колкото и да е парадоксално, цялото това начинание било — и си остава — безсмислено, защото Буда бил премахнал този свят, както и всички други светове.

„Всичко, подчинено на причинност, е като мираж“, казал Буда. За него човешката личност е нещо като лош сън, от който трябва да се освободиш, за предпочитане чрез събуждане… в нищото? От един момент нататък вече не разбирам Буда. От друга страна, той е просветлен, а аз не.

Учението на Буда е напълно противоположно на учението на Премъдрия господ. За будистите и джайнистите светът става все по-лош. Ето защо целта на мъдрите е да престанат да съществуват. За Зороастър всеки човек трябва сам да поеме пътя към Истината или Лъжата и ще бъде съден във вечността за онова, което е извършил или не е извършил в продължение на един-единствен живот. Накрая, след престой на небето или в ада, всички човешки души ще споделят победата на Премъдрия господ над Ариман и ще стигнат до съвършеното състояние, което не е много различно от будистката шунията или „сияйна празнота“, ако това е правилният превод на думата, която така точно обяснява необяснимото.

За индийците всички същества са обект на непрекъснато превъплъщаване. Наказанията и наградите във всеки живот са резултат от минали дела в предишни преражда-ния. Човек е изцяло подчинен на своята карма — съдба. За нас съществуват страдание или радост във времето на дългото царство и накрая — обединяване с Ахура Мазда във вечното време. За тях съществува безкрайна поредица от смърт и прераждане, разчупена само от малцина чрез нирвана, която е нищото, и шунията, която е онова необяснимо нещо, ако то изобщо съществува.

Демокрит намира, че двата начина на мислене не са много различни. Аз съм убеден, че са напълно различни. Трябва да си призная, че в представата на Буда за шунията нещо лъчезарно, макар то непрекъснато да ти се из-плъзва. Всъщност колкото повече мисля за неговите идеи токова по-натрапчиво става чувството ми, че съм човек който с двете си несръчни ръце се мъчи да сграбчи един от онези неуловими змиорки, които се вият нощем в топлите южни морета, облени от студена светлина. В сърцевината на будисткото мислене има едно празно пространство, което не е само търсената нирвана. То е съвършеният атеизъм.

Доколкото знам, ако Буда изобщо се е занимавал с боговете, то е било съвсем между другото. Никога не ги е отричал, просто не им е обръщал внимание. Но въпреки невероятната си самонадеяност не се е поставил на мястото на боговете, защото, когато задвижил колелото на учението си, самият той вече бил престанал да съществува, което е най-висшият стадий в развитието. Все пак, докато още обитавал плътта на Гаутама, позволил на други да създадат еангхата с цел да облекчат житейската болка на малцина избраници,